ИКТ индустрията, в която софтуерният сектор е водещ, има амбицията в следващите пет години да заеме първото място по приходи в българската икономика. Това обаче няма да сe случи, ако осигуряването на таланти за индустрията не стане тотален приоритет. Това обявиха от БАСКОМ при представянето на традиционния годишен доклад БАСКОМ Барометър. То се състоя в присъствието на мениджърите на софтуерните компании-членове на асоциацията, която вече наброява над 150 фирми и организации, както и на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов.

На база на историческите натрупвания и тенденциите, които следят с Барометъра, от БАСКОМ са уверени, че софтуерният сектор ще е структуроопределящ предвид ускорената дигитализация на бизнеса и публичния сектор. Той ще бъде в основата на конкурентоспособността на всички индустрии и ще дърпа икономиката напред, компенсирайки финансови кризи, инфлация и застой. За да може софтуерният сектор да реализира всичко това заедно с помощта на целия ресурс на ИКТ индустрията, е от критична важност осигуряването на талант чрез смели реформи в образованието, вкл. създаване на минимум 10 технологични училища, адекватни инвестиции за STEM в Националния план за възстановяване и устойчивост; цялостна политика за привличане на кадри от чужбина чрез ускоряване на процедурата за издаване на сини карти и адекватна данъчно-осигурителната рамка.

„В момента се реализира огромна технологична трансформация, подобна на тази, която се случи в края на 90-те години, когато интернет стана достъпен за всички и преобрази световната икономика. През 2023 г. навлизането на изкуствения интелект ще се разгърне във всяка една сфера на икономическия живот по начин, който вече не е на хартия и в академичната сфера. Това ще трансформира икономиката така, че ще е много трудно да предвидим какво точно ще се случи, но знаем, че ще се случи много бързо. От БАСКОМ Барометъра е ясно, че софтуерният сектор всяка година расте с огромни проценти, а от догодина този ръст ще е още по-експоненциален. Но цялата българска икономика или ще настигне останалите държави, или ще изостане отчайващо“, предупреди Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов също изрази оптимизъм, че е напълно възможно софтуерният сектор до пет години да е на челните места по приходи в икономиката и очерта важни проблеми, с които държавата следва да се ангажира:

„Трябва да се съсредоточим върху условията за развитие на софтуерните компании, които вече са в България, привличането на кадри за сектора и как да преодолеем тази бездна между ИТ бранша, който е на световно ниво и българските малки и средни предприятия, които са на последни места по дигитализация. Това, че едни правят световни иновации, а други нямат дори интернет сайт, е сериозен проблем, по който трябва да работим. Ускоряване на процедурата за синя карта с цел привличане на таланти от трети държави със сигурност също е  много важна, тъй като е най-краткосрочното решение на проблема с липсата на кадри за сектора. Но това трябва да се случва заедно с политиките по връщане на българи от чужбина и привличане на хора, които да оценят България като марка и като добро място за живеене, не просто за правене на кариера“, каза министърът.  

25,9%  е очакваният ръст на приходите на сектора, достигайки 7,34 млрд. лв. за приключващата 2022 г. За изминалата 2021 г. ръстът е с 1,22 млрд. лв. по-висок спрямо предходната 2020 г., като за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи. За 2021 г. отново основният процент от приходите - над 80%  - е от износ. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава ежегодно от 2009 г. насам и проследява тенденциите в развитието на софтуерния сектор. Изследването включва данни от анализ, изготвен от CBN – Pannoff, Stoytcheff@Co и резултати от вътрешно проучване сред членовете на БАСКОМ, обхващащо 2021 г., прогнозни данни за 2022 г., както и прогнози с петгодишен хоризонт.

През 2022 г. очакванията са софтуерният сектор да достигне 4,5% спрямо БВП на България, като за последните 10 години делът се е увеличил тройно. Този успех се постига с едва 50 000 заети служители в сектора, което ясно доказва, че техният принос за българската икономика е значителен. Прогнозата е през 2022 г. софтуерният бранш да внесе в бюджета 214 млн. лв повече данъци и такси в сравнение с 2021 г., когато секторът е допринесъл за националния бюджет с общо 1,055 млрд. лв. данъчни постъпления.

„Отделно към директните данъци трябва да добавим приноса в косвените данъци – потребления, ДДС, акцизи. Всички знаем, че софтуерният сектор е водеща сила в много други отрасли като недвижими имоти, туризъм, развлечения. Без нас тези сектори биха имали сериозен проблем в развитието си. В допълнение,  софтуерният сектор е един от малкото в българската икономика, който е изцяло на светло. Ние отдавна сме се разделили с българската мечта да крием данъци и това следва да е норма за всички, отбеляза на свой ред Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.

Близо 3 млрд.  лв. ще достигнат данъчните постъпления от софтуерния сектор в 5-годишната прогноза на БАСКОМ, която предвижда още до 2026 г. приходите на сектора да надхвърлят 15 млрд. лв, а нови 34 000 таланти ще са необходими на софтуерните компании. Не е ясно обаче откъде ще дойдат те.

„Ние трябва да добавяме по 5-6 хил. работни места всяка една година, а през 2026 г. те ще са 9 хил. само за софтуерния сектор, без да броим всички останали сектори, в които са необходими ИТ специалисти и софтуеристи, вкл. публичната администрация. Ако очакваме тези таланти да дойдат от университетите, това няма да се случи, тъй като от статистиката, която получаваме от Министерство на образованието и науката, най-оптимистичната прогноза е до 2800 човека годишно да завършват специалности, които са свързани със софтуерната индустрия. Въпреки, че има много частни инициативи и университети, които работят в тази посока, това не е консистентно решение“, отбеляза на свой ред и Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Именно достъпът до таланти е посочен от софтуерните компании като един от най-сериозните рискови фактори, които могат да се отразят негативно на възходящото им развитие. Другите са: процесите в националната и глобалната икономики, държавната политика, конкуренцията и последствията от Covid 19.