Финансовото богатство на българите за третото тримесечие на тази година възлиза на 33.5 млрд. лв (около 16 млрд. евро). Това показват данни от представения днес в БТА доклад на изследователската компания Industry Watch на тема: "Богатство на домакинствата в България, трето тримесечие 2008 г.". По време на събитието беше отчетен спад в темпа на нарастване на богатството – от 23% през второто тримесечие до 16% сега.

От финансовото богатство 23.3 млрд. лв. представляват нетно финансово богатство, а 10.2 млрд. лв. представляват дългове на домакинствата. В сравнение с предишното тримесечие двата показателя се запазват на сравнително непроменено равнище. По време на днешното събитие беше отчетено забавяне в темпа на нарастване на финансовото богатство – до 10% в края на третото тримесечие. Като една от причините за това беше изпреварващият ръст на кредитирането.

При разпределението на финансовите активи българските домакинства залагат предимно на нискорискови финансови инструменти. В това число влизат:

1. Депозити – 65.2% (5% ръст на годишна база)
2. Банкноти - 23.1% (намаление с 0.6% на годишна база)
3. Акции в пенсионни фондове – 7.1% (намаление с 0.3% на годишна база)

Повечето българи държат в банките пари в брой и не се доверяват на акции и взаимни фондове, за разлика от останалите европейци. Домакинствата у нас държат едва 12% от спестяванията си в спекулативни инструменти. В сравнение с другите европейци, българите инвестират 7 пъти по-малко в акции, 10 пъти по-малко във взаимни схеми и 3 пъти по-малко в пенсионни фондове и животозастрахователни продукти. В тази връзка икономистът от Industry Watch Красен Йотов обясни, че именно консерватизмът е едно от нещата, които биха ограничили загубите на домакинствата.

Към края на третото тримесечие на годината общата стойност на жилищата в страната, по изчисления на Industry Watch, възлиза на 76 млрд. евро. От анализаторската компания отчитат, че цените на жилищата в повечето градове продължават да се покачват, макар и с по-забавени темпове.

Хората в България се притесняват основно за това дали няма да загубят трудовите си доходи или дали няма да бъдат съкратени. Също голям процент от хората се опасяват от увеличаване на лихвените проценти по кредитите. Това показват данни от социологическо проучване, направено от "Витоша Рисърч", свързано с основните източници на притеснение у хората, което също беше представено днес.

От същото изследване става ясно, че голяма част от българите с доходи под 600 лв. започват да изпитват затруднения в обслужването на кредитите си. В тази връзка икономистът Лъчезар Богданов заяви, че хората с по-високи доходи все още имат възможност да вземат кредити и след това да ги обслужват.

Основните мотиви, които карат българите да пестят, са осигуряване на доход след пенсиониране, осигуряване на средства за непредвидени обстоятелства и финансиране на образованието на децата. По този повод Богданов обяви, че очаква максимата "бели пари за черни дни" да се реализира на практика и хората да спрат да взимат толкова много кредити, които след това ще им се наложи да обслужват.

В края на събитието за пореден беше отчетено, че валутният борд у нас може да предпази икономиката ни, както и че благоразумната финансова политика, която е била следвана през последните десет години, трябва да продължи.