Здравното министерство ще наложи лимити на спешния прием в болниците от догодина. Така достъпът на пациентите до медицинска помощ окончателно ще се ограничи, след като от години и здравната каса работи с лимити - и в доболничната, и в болничната помощ.

Става дума за лечението на спешни пациенти, които не се хоспитализират впоследствие. В момента министерството плаща по 20 лв. за един такъв преминал случай, без ограничение на лекуваните, и твърди, че болниците сериозно злоупотребяват, съобщи в. "Сега".

"През тази година в спешните портали на болниците са обслужени 897 101 души, като спешни са били едва 30%, а останалите е трябвало да се пренасочат към извънболничната помощ", твърдят от министерството. Затова, догодина за тази спешна помощ лечебните заведения ще получават глобални годишни бюджети, които ще се определят на база броя обслужвани пациенти в областта. Те ще са подобни на фиксираните бюджети, спускани от здравната каса, които не могат да се надвишават.

Другата дисциплинираща мярка ще е сериозното намаление на парите. "С около 50% ще се намали общият бюджет за спешна помощ през 2011 г.", съобщи заместник-министърът на здравеопазването Михаил Зортев.

Тази година Министерството на здравеопазването (МЗ) вече опита да спре преразходите за спешна помощ, като просто оряза наполовина парите за вече отчетена дейност. Спешните случаи т. г. скочиха рязко по няколко причини. Заради намалените и постоянно бавещи се пари от здравната каса болниците започнаха да отчитат повече случаи към МЗ, за да компенсират липсите. Отделно се увеличиха двойно и неосигурените, а те имат достъп и право на лечение в спешните портали и без вноски.

За да не се натоварват болниците с неспешни пациенти, МЗ даде възможност за създаване на дежурни кабинети от общопрактикуващите лекари, припомнят оттам. За целта в бюджета на здравната каса има 9 млн. лв. Джипитата в градове с над 20 000 души население ще могат да правят групови практики, в които да се дават нощни дежурства за неотложни случаи, които да поемат всички осигурени пациенти. Това обаче не е задължително, а нито МЗ, нито касата са съобщили още как ще се плаща за дежурствата. Личните лекари масово отказват да участват в подобни групови практики. Това значи, че пациентите отново ще търсят болниците, които пък ще ги връщат поради изчерпан бюджет.

Догодина промени ще има и във финансирането на отделенията по хемодиализа. Занапред болниците ще трябва да осигуряват сами медикаментите за лечение и транспорта на болните. Досега това беше задължение на МЗ. За тази цел парите, които МЗ и досега плащаше за проведена диализа, ще се увеличат, а общият бюджет на перото ще скочи от 56 млн. лв. на 62 млн. лв.

От догодина ще се промени и финансирането на онколекарствата. Те ще се купуват от самите 21 болници, в които има отделения по химиотерапия, а не с централен търг от МЗ.

"Целта на промяната е да се осигури по-бърз и гъвкав достъп на пациентите до лекарствата", твърдят от МЗ. Новото правило ще влезе в сила от 1 март, а дотогава медикаментите ще се осигуряват от МЗ по досегашния ред. Междувременно болниците ще трябва да направят собствените си търгове за лекарства, а МЗ ще им отпусне целево пари и единни критерии за конкурсите. Клиниките няма да имат право да купуват медикаменти на цени, по-високи от тези, на които ги е доставяло МЗ тази година. Общият бюджет за медикаменти за онкологични заболявания за следващата година е около 110 млн. лв., или с 12% повече, отколкото за тази.