Сега даваме повече пари за наука и за образование, а имаше времена, в които разтуряха седенките. Хората трябва сами да си избират. Това каза министър-председателят Бойко Борисов при връчването на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007–2013 г.”.

Борисов увери, че образованието е приоритетно за правителството. Той даде за пример, че общо 719 докторанти ще получат по 20 хиляди лева за договорените проекти по оперативната програма. Договорите са по две схеми: „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование” и „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени”. Премиерът изтъкна, че е удовлетворен от постигнатото в Люксембург, пише iNews.bg.

Според договореното се въвежда опростена система, която да съдържа единична ставка за възстановяване на допустимите разходи за всеки научен проект, което да бъде в сила за всички дейности в проекта, както и за всички участници. Възстановяването ще достигне максимума от 100% от всички преки разходи на проекта, с единствено ограничение до 70% за близки до пазара и съфинансиращи дейности по програмата.

Предвижда се фиксирана ставка от 25% от всички допустими преки разходи да служи за покриване на непреките разходи. Нещо повече, министрите приеха предложението на кипърското председателство за въвеждане на "бонусна схема" при определяне заплащането на изследователския труд, съгласно която към допустимите персонални разходи на всеки учен да се добавя допълнително възнаграждение, което в максимален годишен размер да достига 8000 евро на човек.

В процентно съотношение България печели най-много от тази схема, защото сумата от 8000 евро представлява 130% увеличение спрямо сегашна национална заплата на един български учен, в сравнение със само 15% увеличение спрямо сегашната заплата на един шведски учен.

Това дава основание на министъра да се похвали, че има повече пари за наука. Но реално държавата няма да подпомогне науката в БАН. За трета поредна година бюджетът на академията е в рамките – до 59 млн. лв.

Допълнително финансиране за БАН няма да има. Ще има допълнителни средства, неясно какви за отделни институти – може би 12 или 15 на брой.

"Допълнително финансиране ще бъдат пари, които ние ще преизчислим в министерството на база на бюджета на министерството и на Фонд "Научни изследвания", за да може да се отделят средства и 10,12 или 15 от институтите, които ще работят по национално значими проекти или които имат значима тежест в световната наука", е обяснението на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

Нетипично за него, но и той подхвана темата за магистралите. По думите му благодарение на магистралите Медицинският университет в Пловдив е сключил договор с болница в Бургас за обучение на медицински кадри. "Разстоянието между Пловдив и Бургас не знам колко е, но за София вече е около 2 часа и половина", каза той.

"Точно на тези хора не е нужно да им обясняваш в XXІ век, че като имаш път - ще отидат по-бързо донякъде и ще се върнат. Това трябва на тези, дето са в ХІХ век да им обясняваш, макар че и те са ходили по римски пътища, калдъръмени, а не в калта по полето", репликира го премиерът Борисов.

Игнатов припомни, че ежегодно държавата изплаща над 20 млн. лв. за европейски стипендии, 31 млн. лв. годишно от държавния бюджет са предназначени за студентите, а в новия проектобюджет влизат допълнително 20 млн. лв. за ВУЗ-ове.

Тази година университетите, които рейтинговата система, е определила за най-добри са получили 25% допълнително финансиране, а през следващата – бонусът ще е 30%, увери министърът. Така субсидията се вдига с още 7,8 млн. лв.

"Близо 80% от младежите между 25 и 29-годишна възраст с висше образование са заети през 2011 г.", отбеляза пък министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Според него схемите имат пряк принос за реализацията на младите хора на пазара на труда.

Схемата за развитие на електронните форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование е с бюджет от 30 млн. лв. Одобрени са 50 проекта на висши училища или техни факултети. Всеки от одобрените проекти ще получи финансиране в размер до 800 000 лв. за развитие на електронни форми на обучение във висшето образование.

Схемата за подкрепа на младите учени цели да се повиши качеството на научните разработки и да се подобрят условията за научноизследователска работа. Общият бюджет на схемата е малко над 14 000 000 лева като са одобрени 29 проекта на висши училища и научни институти. Всеки от включените в проектите докторанти или млади учени има възможност да се възползва от финансиране в размер на до 20 000 лв.