Премиерът Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев подписаха днес в Скопие Договор за добросъседство между България и Македония, който трябва да прекрати периода на напрежение между двете държави.
Договорът се подписва след дългогодишно отлагане, а с него двете страни официално признават, че имат "обща история". Според Борисов той трябва да сложи край и на антибългарската пропаганда в Македония.
"Подписването на договора за приятелство показва, че там, където има политическо желание, въпросите ще се решат. България и Македония направиха историческата стъпка напред заедно", обяви премиерът Зоран Заев на съвместната пресконференция с Бойко Борисов след подписването на важния документ.
"Този договор е общ успех и общ принос за стабилността на държавите в региона. Този договор е пример за сътрудничество в региона. Видяхме в правителството на България конструктивен партньор", подчерта той. И изтъкна значението на икономическото сътрудничество и по-конкретно в областта на транспортната и газова свързаност.
Този дълго отлаган договор, който би трябвало да постави ново начало в отношенията между София и Скопие, до голяма степен се основава на подписаната на 22 февруари 1999 г. от премиерите на двете страни съвместна декларация. Само че, най-малкото поради нежелание и от двете страни, отношенията бяха поставени във фризера, а диалогът между България и Македония беше пълен с празни думи.
От днес, обаче, нещата трябва да тръгнат в друга посока. За да започнем да работим като две съседни страни с нормални отношения помежду си, първо край Вардара трябва да забравят езика на омразата и използването на София като мишена на популистко-националистическите си настроения.
За сигурността и икономическото развитие на Балканите е необходимо Македония да стане член на Северноатлантическия пакт и да получи ясна и работеща перспектива за присъединяването й към Европейския съюз. Това е отбелязано още в чл. 2 от подписания договор. Според него: "Двете Договарящите се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО".
Този път не е лесен, но като в поговорката "всеки дълъг път започва с една малка крачка", подписаният договор е началото. Естествено, България ще споделя своя опит, постижения и грешки със Скопие, за да успее Македония да изпълни необходимите критерии за членство в ЕС и да получи покана за НАТО.
Всъщност един от най-важните моменти в Договора е в чл. 7, според който двете страни "ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително в рамките на регионалните инфраструктурни проекти".
Още преди Договорът да бъде одобрен и от двете страни, българският кабинет одобри и Меморандум за разбирателство между транспортните министерства на двете страни за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Без отговор остава в миналото нежеланието за нормални транспортни връзки между България и Скопие и фактът, че макар разстоянието София-Скопие да е 200 км, между двете столици няма железопътна връзка, а автомобилният път трудно би се вместил в средните европейски стандарти.
С меморандума българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г. Веднага може да бъде направена констатацията, че този срок от 10 г. не звучи много оптимистично. Македония, от своя страна, се ангажира да изгради жп направлението Крива паланка - Деве баир - българска граница до края на 2025 г.
Реализацията на проекта е свързана с осигуряването на финансиране за изграждането на линията на македонска територия, модернизацията на съществуващото трасе София-Гюешево, както и строителството на липсващия участък от 2.5 км от гара Гюешево до македонска граница.
Всъщност политиката на отворени врати означава обикновените хора и стоките да могат бързо и безпрепятствено да се придвижват между двете държави. Когато това стане, приятелството и добросъседството ще бъдат истински.
За сближаването на двата народа и излизането от вредното противопоставяне грижата ще има изпълнението на чл. 8 – за организиране "по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности”.
От особено значение е и изпълнението на чл. 11 от договора, който гласи:
1. Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата страна, които имат неприятелски характер.
2. Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия.
3. Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга.
4. Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани, на територията на другата страна, в съответствие с международното право.
5. Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.
6. Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.”
В късния следобед Бойко Борисов ще проведе среща с президента на Македония Георге Иванов. След това е планирано да се види и с човека, който управляваше Македония повече от 10 години и на когото държавата дължи положението, в което се намира – Никола Груевски, посочва БГНЕС.
