Брутният външен дълг на страната в края на октомври е възлизал на 42.41 млрд. евро (44.4% от БВП*), което е с 1.63 млрд. евро по-малко в сравнение със същия месец година по-рано. Тогава той беше в размер на 44.04 млрд. евро или 51.3% от БВП, съобщи Българската народна банка.

Краткосрочните задължения също намаляват. Те са общо 7.15 млрд. евро (16.9% от брутния дълг и 7.5% от БВП) и са с 1.63 млрд. евро по-малко спрямо октомври миналата година. Те намаляват като дял от дълга и процент от БВП на страната. 

Дългосрочните задължения обаче се увеличават.

Те са 35.26 млрд. евро (83.1% от брутния дълг, 36.9% от БВП), като се повишават със 7.1 млн. евро на годишна база.  

Към края на октомври 25.93 млрд. евро (61.1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 78.9% от брутните външни задължения при 79.6% година по-рано. 

Брутният външен дълг на сектор “Държавно управление” в края на октомври е 8.94 млрд. евро (9.4% от БВП). Спрямо същия месец на 2022-ра той нараства с 591.3 млн. евро. Външните задължения на Централната банка са 2.07 млрд. евро (2.2% от БВП). Те обаче намаляват – със 77.1 млн. евро на годишна база. 

Външните задължения на сектор “Други парични финансови институции” (банки и фондове на паричния пазар) са за 5.63 млрд. евро (5.9% от БВП). Те намаляват като стойност – с 697.9 млн. евро, и като дял от БВП. Външните задължения на други сектори са 11.41 млрд. евро (11.9% от БВП). Те намаляват с 1.55 млрд. евро.  

Вътрешнофирменото кредитиране е нараснало. То е в размер на 14.35 млрд. евро (15% от БВП) в края на октомври, което е със 108.9 млн. евро повече спрямо края на октомври 2022-ра. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.8% към края на октомври при 32.4% година по-рано. 

*При БВП в размер на 95.58 млрд. евро за 2023 г. (прогноза на БНБ) и 85.80 млрд. евро за 2022 г. (данни на НСИ от 19 октомври 2023 г.).