Европейската комисия e изпратила коментарите си по подготвеното проектоспоразумение за партньорство с България за периода 2014-2020 г. Преговорите по финализирането на споразумението продължават вече две години. В писмото си ЕК дава и конкретни бележки към ресорните министри, които управляват европейски фондове, без да ги назовава.

Коментарите на ЕК засягат необходимостта от реформи в образованието, здравеопазването, публичната администрация, ВИК-сектора. По-голямата част от стратегиите, които са основата на Споразумението за партньорство, бяха приети едва през последната година, нещо, което трябваше да е станало още през 2012 и началото на 2013 година, посочват европейските експерти.

Като стратегически приоритет № 1 се посочва образованието, но неговият принос в научните изследвания, иновациите и растежа трябва да бъде уточнен.

Да се ограничи недостига на квалифицирани научни кадри и да се насърчава връзката между висшите учебни заведения, научните и технологичните центрове и предприятията, искат още от Брюксел.

Комисията смята, че България трябва да ускори изработването на стратегия за науката, така че до 2020 г. тази сфера да представяла 1,5% от брутния вътрешен продукт, каквато е целта на ЕК.

Част от критиките са насочени към обществените поръчки, като според ЕК трябва да се засили взаимодействието между различните държавни институции, участващи в тази дейност. Трябва да се подобри прилагането на правилата, базирани на добрите практики, общоприети централизирани принципи и указания, както и използването на стандартни документи. Трябва също да се засили контролът, така че да се намалят рисковете от различни тълкувания, връзкарство и подкупи, смятат от Брюксел.

От ЕК смятат, че страната ни е постигнала сравнително малък напредък по отношение на съдебната система.

По отношение на развитието на градовете EК смята, че разпределението на средствата следва да бъде далеч по-концентрирано и да се основава на оценка на нуждите на функционалните градски зони с достатъчна икономическата и демографска плътност, която може да подпомогне развитието и на малките околни градски центрове, както настоява българското правителство. За целта следва да се подкрепят най-добрите и най-обещаващи стратегии, които могат да донесат трайно подобрение на икономиката, околната среда, социалните и демографски условия, информират от 3e-news.

От ЕК посочват, че стратегията в здравеопазването не е достатчно конкретна като реформи, времева рамка и финансиране. Преди да се задействат инвестиците от европейските регионални фондове, трябва да се задвижи план за действие с реструктуриране на болниците.

Брюксел е засегнал и въпроса за ромското малцинство, като посочват, че трябва да се гарантира, че задоволяването на разнообразните нужди на ромите ще бъде застъпено чрез ефективни действия, които да доведат до видими резултати.

Евроекспертите искат още да се засили ролята на държавния регулатор при управлението на водните ресурси.
В частта за информационните и комуникационни технологии се посочва незадоволителния анализ за достъпа до тях и използването им. Липсата на надеждни данни за инфраструктурата, както и недостатъчните познания за инвестиционния модел са пречка за инвестиране в развитието на широколентовия интернет чрез съответните европейски фондове.

По отношение на местните и регионалните пътища Брюксел смята, че те трябва да са част от национална система, която е свързана с трансевропейската пътна мрежа. Необходими са обаче ясни финансови анализи, за да се обоснове решението за подобряване "на достъпа до градове, културни центрове и природни забележителности". В същото време осигуряването на достъп до културни и исторически места трябва да е част от националната туристическа стратегия, изтъкват от Европейската комисия.

Очаква се в следващите две седмици Европейската комисия да ни върне и коментари по отношение на седемте оперативни програми за периода 2014 – 2020 г., които страната ни вече е изпратила за съгласуване.