Европейската комисия предложи днес изменения на газовата директива от 2009 година, които трябва да гарартират, че правилата за конкуренцията на енергийния пазар на ЕС важат за всички влизащи в него газопроводи от трети страни.

Тези правила, формулирани във въпросната директива и останалите актове от т.нар. Трети енергиен пакет, изискват разделяне на доставката на газ от собствеността и управлението на преносната мрежа, равен достъп на всички доставчици до тръбата и независимост на пазарния регулатор.

Предложението допуска държавите членки да могат да дават дерогации (изключения) от тези изисквания за всички – съществуващи и бъдещи - газопроводи, стига тези изключения да не вредят на конкуренцията на енергийния пазар. Досега директивата позволяваше такива дерогации само за газопроводи в проект, които не биха могли да бъдат построени без тях.

В прессъобщение Комисията уточни, че по принцип предложеното изменение би засегнало всички газопроводи, но на практика ще се отрази само на влизащите в ЕС от заобикалящите го морета. Те го свързват с Норвегия, Алжир, Либия, Тунис, Мароко и Русия. Съобщението посочва, че ако бъдат приети, измененията, ще се отнасят и за евентуален бъдещ газопровод между Русия и България по дъното на Черно море. Те обаче няма да се отнасят за строящия се Трансадриатически газопровод (Турция-Гърция-Италия), защото той вече има изключение по условията на съществуващата директива.

Комисията смята, че поправката е необходима заради правен вакуум в сегашното законодателство, който позволява т.нар. офшорни проекти (подводни газопроводи) да избягват изискванията на Третия енергиен пакет. Това създаде проблеми с главния доставчик на газ в ЕС – Русия – която отмени проекта „Южен поток“ до България, защото не искаше за него да важат европейските правила. Сега те ѝ създават затруднения с проекта „Северен поток“-2, който пряко я свързва с Германия по дъното на Балтийско море и ѝ позволява да заобиколи главнвата в момента транзитна страна – Украйна.

Комисията поиска от държавите членки да ѝ дадат мандат да преговаря с Русия за условията за експлоатация на „Северен поток“-2. Правната служба на Съвета на ЕС (където са представени държавите членки) обаче излезе със становище, че искането на такъв мандат няма правни основания и е чисто политически мотивирано.

Докато заинтересовани страни като Германия и Холандия твърдят, че „Северен поток“-2 е бизнес проект, с който ЕС не бива да се занимава, опонентите им начело с Полша смятат, че той засилва зависимостта на ЕС от руските доставки и изолира партньорската за ЕС страна Украйна, лишавайки я от транзитни такси.

Проектираната 1 225-километрова тръба дублира вече съществуващия "Северен поток"-1 и трябва да пренася по 55 млрд. куб. метра руски газ годишно.