Жилищните кредити продължават да нарастват изключително бързо, въпреки решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за повишаване на основния лихвен процент. Към края на  август заемите за домакинствата за покупка на къщи и апартаменти са в размер на 15,58 млрд. лв., което е ръст с 18% за година, обявиха от БНБ.

През юли ЕЦБ повиши за първи път от 11 години основния си лихвен процент и то с повече от очакваното - с 0,5%. Оказва се, че това решение на ЕЦБ не се е отразило на желанието на българите да купуван жилища. На 8 септември ЕЦБ взе решение за още едно покачване на основния си лихвен лихвите с 0,75% и така лихвата по основни операции по рефинансиране стана 1,25%.

В данните на БНБ за отпуснатите заеми през следващите месеци ще стане ясно дали това решение на ЕЦБ се е отразило на пазара в България, но засега промени в лихвите на банките няма.

Големият интерес на хората към жилищните кредити се дължи на нарастващото желание да живеят в по-хубав дом, както и желанието им да защитя парите си от инфлацията. Хората влагат наличните си пари в апартамент или къща, а за да купят хубав имот често се налага да доплатят цената с банков кредит.

Потребителските кредити за домакинствата в края на август възлизат на 14,769 млрд. лв., като за година се увеличават с 13,5%. Месец по-рано ръстът на потребителските кредити беше с 13,1% на годишна база.

Бизнес кредитите нарастват с 12,1% за година и към края на август надминават 40 млрд. лв., показват данните на БНБ. За сравнение в края на юли ръстът на фирмените заеми за година беше с 11%. Оказва се, че при високата инфлация фирмите взимат повече заеми защото имат нужда от повече оборотни средства, а освен това искат да направят инвестиции преди цените на машините да са нараснали повече.

Освен че взимат повече заеми фирмите трупат и рекордни депозити в банките. Само през август влоговете на бизнеса нарастват с 1,755 млрд. лв. до 37,9 млрд. лв. Това вероятно се дължи и на премахването на банковите такси за съхранение на големи суми. За година фирмените депозити се увеличават с рекордните 21,3% или със 7,3 млрд. лв.