Над 1 млн. са потребителите на широколентов интернет у нас, стана ясно на дискусията, стана ясно по време на кръгла маса на тема "Конкуренцията на пазара на телекомуникационни услуги и бъдещето на широколентовия Интернет в полза на потребителите", организирана от БТА. Според анализ на "Индъстри Уоч", представен от Лъчезар Богданов, нивото на проникване в България е 14% и е доста под средното за Европейския съюз (ЕС), където към края на 2009 година проникването е около 24 на сто.
Друга характерна особеност в България е много високият дял на достъп през локални мрежи - 54%, докато DSL достъпът е едва 31%. Разбира се, причините са много. Едната със сигурност е регулативна, другата със сигурност е свързана със специфичните причини да се използва интернет в страната, в много случаи за сваляне на пиратско съдържание, което по някакъв начин дава и такова конкурентно предимство на локалните мрежи. Друга важна особеност е, че доколкото по скорост на достъп сме относително добре спрямо средното за Европа, то всъщност, за която имаме предимство е местната скорост или локалният трафик, докато при достъпа извън страната сме с по-ниска скорост, обясни Богданов, цитиран от Dariknews.bg.
Докато в Европейския съюз (ЕС) мобилен интернет се използва от 4.2 на сто от хората, в България тази услуга се ползва само от 1%. Това съобщи главният секретар на БТА Евелина Андреева по време на кръглата маса.
Андреева посочи, че през 2005 г. потребителите на интернет са били 25 на сто от хората, а през 2010 г. те са се увеличили до 30%. Ако в България 10 процента от хората имат достъп до широколентов интернет, в нашия регион той се ползва от 11.6 на сто от хората, а в Западна Европа - от 27.6 процента от населението.
Българите говорят на двойно по-ниски цени по мобилен телефон в границите на един оператор, в сравнение с останалите страни на ЕС, но разговорите на потребители на различни телекоми остават сред най-скъпите в ЕС, отбеляза Андреева, цитирана от БТА.
Българският пазар на мобилни услуги е много конкурентен, добави тя. Средното "проникване" на мобилни телефонни услуги в ЕС е 121.9 на сто, а у нас е 138.9 на сто, т. е. много хора в нашата страна имат поне два мобилни телефона, посочи Андреева.
Информационните телекомуникационни технологии са сред основните приоритети на държавата. Това заяви заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов по време на днешната дискусия.
Приоритет за държавата не означава непременно отделянето на огромни ресурси, а компетентно решаване на проблемите един по един, посочи Русинов. Важно е да се създават условия за насърчаване на инвестициите от страна на големите оператори, да се подобри тежката нормативна уредба за създаване и модернизиране на инфраструктурата, добави той.
Предстои стартиране на инвестиционен проект за изграждане на мрежи за широколентов достъп на обща стойност 40 млн. лева, предвидени по Оперативна програма „Регионално развитие", съобщи Русинов, цитиран от МТИТС.
Проектите ще дадат възможност повече от 500 000 българи от малки селища на страната да се обучават дистанционно, да работят от домовете си, да ползват електронно здравеопазване и административни услуги, да пазаруват онлайн.
19-те селски райони и концепцията за реализирането на проекта са съгласувани в работна група по въпросите на широколентовия достъп и утвърдени от Консултативния съвет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Концепцията е обсъждана многократно с Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие", както и с 3 дирекции на Европейската комисия.
Операторите на телекомуникационните услуги ще бъдат поканени при обсъждането на нови законодателни промени, които да улеснят достъпа и използването на инфраструктура за предоставяне на повече и по-качествени услуги, каза още заместник-министърът.
Представителите на телекомуникационния бизнес поискаха държавата да предприеме законодателни промени за улесняване на инвестициите в сектора. По думите на участниците във форума, сега узаконяването на съоръженията е сложно и тромаво. По разчети на бизнеса, узаконяването на телекомуникационна инфраструктура в общините отнема между една и три години, а възвращаемостта на инвестицията е над 20 години.
Държавните институции в България трябва да защитават повече честните играчи на телеком пазара. Държавата може да приложи още по-ефективно действащото законодателство и да вземе мерки срещу нелегалните фирми на пазара. Това ще помогне за развититето на сектора и на икономиката като цяло. Това заяви Изпълнителният директор на телеком оператора blizoo Ищван Полони по време на дискусията.
blizoo е собственост на водещия европейски фонд за дялово инвестиране EQT, който инвестира над 200 млн. евро на българския пазар. Само през 2010 г. сме инвестирали около 20 млн. евро. Нашият бизнес отговаря на всички правила и изисквания, и сме напълно прозрачни. Същевременно ние се конкурираме и с фирми, които не плащат данъци и осигуровки, излъчват съдържание без разрешение, а потребителите им не са със защитени права. 55 % от пазара на интернет достъп в България се държи от такива полулегални или нелегални играчи. Държавните институции могат да вземат мерки срещу това, заяви Полони.
Друг основен проблем на пазара, който Ищван Полони посочи, е нелоялната конкуренция, изразяваща се в умишлено нанасяне на вреди на инфраструктура и съоръжения на телеком оператори. Държавата е в състояние да отстрани тези нарушения и да наложи ефективен контрол. Така на пазара ще има само изрядни и прозрачни играчи, които ефективно ще се конкурират, а потребителите ще получат още по-добри условия по отношение на цени и качество. Българският телеком пазар е много конкурентен, но продължава да има сериозен потенциал за растеж, особено за услуги като интернет достъп и цифрова телевизия, каза Ищван Полони.
