Животозастраховането у нас не е развито. Това беше основният извод от дискусия за застрахователния интерес и култура в България, която се проведе днес.

Животозастраховането формира едва 15% от общия дял на премийните приходи в застраховането. За сравнение в световен мащаб този дял е средно 60%. Той е най-висок в Люксембург, където достига 91%.

„Застрахователната пирамида у нас е обърната наопаки. Българинът първо мисли за колата си, а след това за живота си", заяви зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Борислав Богоев.

"Мотивът на хората да се застраховат не е мисълта за евентуална беда, а за далавера", каза Богоев. Той подкрепи думите си с факта, че през 2002 г., когато премиите от застраховка „живот" са освободени от данъци, делът на животозастраховането е достигнал 24%. Година по-късно, когато тези премии отново са се облагали, делът е паднал два пъти.

Проблемите на животозастраховането у нас обаче не се дължат само на народопсихология, посочи Светла Несторова, която е член на УС на на Асоциацията на българските застрахователи. Проблемът е, че пазарът е доминиран от задължителното застраховане ("Гражданска отговорност") и пазарните играчи - застрахователните дружества, не промотират истински застраховката „живот".

Друга пречка пред бизнеса с животозастраховането са недобросъвестните практики на някои застрахователни компании. Богоев даде за пример случай, при който застраховка „живот" по кредитна карта няма покритие в радиус от 100 км от адреса на застрахования. След настъпила смърт на собственика на кредитната карта в рамките на този радиус, застрахователят отказва да поеме плащанията от кредитната карта.

Друга некоректна практика е застрахователят да приема документи за настъпила пълна нетрудоспособност, например, единствено от лекар или болница, които пряко работят с дружеството.

Някои компании продават застраховки на служители на Министерството на вътрешните работи (МВР), въпреки факта, че те са изключени от списъка на лица, които могат да се застраховат. „Съответно застрахователят не им изплаща никакви пари при злополука", съобщи Владимир Тодоров от Асоциацията на хората, пострадали от катастрофи.

Честа практика е застраховка живот да се „пробутва" в пакет от други финансови услуги като банкови карти, ипотечни и потребителски кредити. "По този начин клиентът не е достатъчно добре информиран относно условията по тази застраховка", смята Несторова.

„Ползите за застрахователните компании трябва да си „паснат" с нужите на хората", заяви застрахователният консултант Виктор Стоянов. Той смята, че професията на застрахователния консултант е не по-малко важна от тази на мозъчния хирург и заради това консултантите трябва да преминават през задължително обучение.