"Българите не са нещастни, а по-скоро предпочитат да се представят за такива. Те смятат за нещастни не толкова самите себе си, а по-скоро другите около тях". Това е един от основните изводи от социологическото изследване "Българите и щастието", представено днес.

Изследването е проведено от Института за социални изследвания и маркетинг по поръчка на Фондация Credo Bonum, предаде БГНЕС.

Измерено количествено щастието на българите, така както те самите се възприемат, е 5,57 по скалата от 0 до 10, но запитани колко щастливи са всички анкетирани българи формират оценка от 2,85 по същата скала.

Оценката на българите обаче надвишават световната средна оценка за щастие, която е 5,33. Спонтанно хората асоциират щастието най-вече със здравето, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността. Като най-значими фактори за щастието се посочват децата, доброто физическо здраве, добрите отношения в семейството или с партньора, душевното спокойствие, доходите.

Като най-щастливи и удовлетворени се определят младите хора (18-35 години) с високо образование, живеещи в големите градове. Най-нещастни и недоволни са възрастните хора над 55-годишна възраст, ниско образованите и хората от малките градове и селата.

Запитани какво правят, за да се чувстват щастливи 21% от хората отговарят, че прекарват време със семейството си, 18% - изкарват достатъчно пари, 10% - се забавляват с приятели, 9% предпочитат да доставят радост на околните. 30% от анкетираните не са отговорили нищо на този въпрос.

Масова нагласа все още е нагласата да не се споделя щастието. Повече от половината от запитаните предпочитат да не демонстрират щастието по различни причини. 22% от анкетираните смятат, че хората не обичат да слушат за успехите на другите, 13% не споделят щастието си, за да не им завиждат, 17% не го правят от суеверие.