Българите харчат най-много за здравеопазване в Европейския съюз (ЕС), но системата остава неефективна, сочи нов доклад на Европейската комисия (ЕК) за състоянието на сектора у нас.

Документът е съставен главно от официални национални статистически данни, предоставени от Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Здравната система у нас не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, като сърдечно-съдови заболявания например, и спрямо нарастващата смъртност от рак, диабет и незаразни болести, отбелязват от ЕК.

Също така България води в статистиката за най-висока смъртност от мозъчно-съдови заболявания, какъвто е инсултът.

Предизвикателствата пред системата са няколко - България е държавата с втората най-ниска продължителност на живота, с високи равнища на опасно за здравето поведение (тютюнопушене, употреба на алкохол и затлъстяване), както и недостиг на медици и ниски разходи за образование.

От Европейската комисия посочват, че от 2008 г. насам е постигнат известен напредък в областта на здравната профилактика и ранното откриване на хронични болести.

„Финансирането на здравеопазването се определя с ниски общи разходи, както и с много високи преки плащания от пациентите", посочват от ЕК.

По-голяма част от средствата отиват за лекарства и болнична помощ, докато първичната помощ може да бъде подобрена.

Достъпът до здравни услуги остава много труден за част от населението, като 12% от българите нямат осигуровки, а доплащането за медицински услуги затруднява домакинствата с по-ниски доходи и възрастните хора.

Като други проблеми се посочват също наличието на болници и медицински заведения само в големите градове и областните центрове и недостигът на медицински сестри и лекари в малките населени места.

Въпреки затрудненията българските домакинства харчат най-много пари за здравеопазване в целия Европейски съюз, тъй като преките плащания са най-високите в Европа - три пъти над средните на континента.

Европейската комисия посочва също, че се наблюдава висок брой на приетите в болница ненужно, което е белег за слабо развито доболнично здравеопазване. Те посочват, че поне 20% от приетите в болница могат да се лекуват вкъщи.

Експертите от ЕК посочват, че най-малко 40% от заболяванията в страната ни се дължат на лошо поведение на хората - тютюнопушене, пиене на алкохол, лошо хранене и слаба физическа активност.

Някои заразни болести остават заплаха за обществото у нас. Например съобщенията за случаи на ХИВ са се увеличили поне пет пъти от 2004 г. насам, честотата на съобщенията за туберкулоза е два пъти по-висока от средната за ЕС, носителите на хепатит В сред кръводарителите е 3,2% - сред най-високите в Европа.

Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за над четири пети от всички смъртни случаи у нас, а детската смъртност е с над 80% по-висока от средната за Европа.