Българите са сред най-изплашените европейски потребители. Индексът на потребителско доверие в страната ни е на нива от 64 пункта, което е по-добър резултат, отколкото в Румъния /60 пункта/ и Гърция /46 пункта/, става ясно от изследване на анализаторската компания "Нилсън", цитирано от БГНЕС.

Потребителите по цял свят все още не са забелязали усилията на правителствата и централните банки за борба с кризата. Глобалният индекс за потребителско доверие е нараснал през третото тримесечие само с един пункт до 92, показват данните на "Нилсън".

Доверието на потребителите е по-ниско от средното равнище /100 пункта/, което означава, че хората се склонни да пестят, а не да харчат, защото се боят от нова вълна на кризата. Забелязва се, че все повече хора са склонни да пестят от разходи за храна, дома и развлечения.

В допитването са участвали над 29 хиляди потребители от 58 страни. Анкетата е проведена от 10 август до 7 септември. Индийците запазват първото си място по оптимизъм. В субконтинента индексът на потребителско доверие остава достатъчно висок – 119 пункта. В първата тройка също така влизат Индонезия /119 пункта/ и Филипините /118 пункта/.

Останалите оптимисти живеят в Латинска Америка и Азия, включително всички страни от групата БРИК, без Русия. Бразилия и Китай разделят седмо и осмо място в класацията.

От европейците само швейцарците заемат десето място. Затова пък в последната десетка са се наредили най-изплашените потребители, включително България. Почти всички до една са европейски страни с измъчени от бюджетните икономии и дългове. Единственото изключение прави Южна Корея, където индексът на доверие се е сринал с цели 10 пункта наведнъж.

Американските потребители продължават да бъдат предпазливи на фона на нестабилното възстановяване на щатската икономика, сравнително високото ниво на безработица и недостатъчното увеличение на заплатата.

Оптимизмът на американците е нараснал само с 3 пункта, достигайки 90. С този резултат те изпреварват руснаците, чието потребителско настроение е равно на 87 пункта. Веднага след Русия е другата голяма европейска икономика – Германия. Там оптимизмът е на нива от 86 пункта /спад от 2 пункта/.

Въпреки неувереността на потребителите, показателят е регистрирал ръст на 30 от 58 пазара през третото тримесечие /през второто – на 23 пазара/. Тежката ситуация в световната икономика внася корективи в поведението на потребителите. Седем от десет запитани /69%/ са променили начина на харчене, за да направят икономии от разходите по дома.

Половината от участниците в анкетата /52%/ заявяват, че харчат по-малко за дрехи и развлечения извън дома /48%/. Хората също така пестят от газ и ток /47%/, купуват по-евтини храни /39%/ и свиват разходите за комуникации /33%/.

Какво представлява индексът

Проучването за потребителското доверие измерва нивото на доверие на отделните домакинства в действието на икономиката. 1985 година е приета за базисна, като тогава индексът е бил 100. Въпросниците за проучването се изпращат по пощата на представители на 5000 домакинства от цялата страна, от които отговарят приблизително 3500. Домакинствата трябва да отговорят на 5 въпроса, които включват:

1. Равнището на условията за бизнес в областта на домаксинствата.
2. Степента на условията за бизнес в рамките на 6 месеца.
3. Възможността за работа в областта.
4. Възможността за работа в рамките на 6 месеца.
5. Семейните доходи в рамките на 6 месеца.

Индексът се съставя за всеки от петте отговора и след това се оформя общ индекс. Съставят се и два други индекса, един за оценката на предишното състояние на икономиката и един за очакванията в бъдеще. Очакванията представляват 60% от индекса, а текущото състояние представлява останалите 40%.

Индексът за очакванията по принцип се смята за по-добър водещ индикатор, отколкото индекса за текущото състояние, като пазарът смята за важни промените в индекса от поне пет пункта. При това проучване се следят и плановете за покупки на потребителите за следващите шест месеца на автомобили, къщи, основни домакински уреди и плановете за почивка.