България, Европейската Комисия и „Газпром“ ще продължат преговорите за промяна в методиката и начините за доставка на природен газ. Това става ясно от предложението на българската страна до ЕК и поемането на ангажименти от страна на „Газпром“ към европейските потребители. В същото време страната ни е поставила и нови условия към доставчика на синьо гориво, става ясно от документа.

България отново потвърди желанието си да не бъде сменяна входната точка за доставка на природен газ у нас, а именно – газовата станция Негру Вода в Румъния. Това бе и едно от основните искания, изработено от служебното енергийно министерство в последния месец. Страната ни също така е готова да съдейства на ЕК за доразвиване на ангажиментите на „Газпром“ за доставките на природен газ към нас и като цяло към Общността.

Публикуваме пълния текст на българската позиция по отношение на доставките:

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с направените предложения за поемане на ангажименти от страна на ПАО Газпром и ООО Газпром Експорт („Газпром“) към Европейската комисия по дело АТ.39816 - Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа („Ангажименти“), българското правителство анализира последиците от евентуално приемане на Ангажиментите за българския пазар на природен газ и българската икономика като цяло.

Евентуално приключване на делото по реда на Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 може да се оцени положително и да се подкрепи от България, ако одобрените от Европейската комисия Ангажименти предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на Газпром. Ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с Газпром и ясен и обективен контролен механизъм, включително за разрешаване на спорове, който да гарантира спазване на пазарните принципи.

Предварителната ни оценка е, че Ангажиментите в предложения вид са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение, за да постигнат поставените цели.

Необходимост от допълнителна информация и съдействие

Ангажиментите пряко засягат „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД и техните дългосрочни договорни отношения с Газпром. Всяко от тези дружества е изготвило своята позиция от гледна точка на очакваните последици от Ангажиментите върху дейността, която извършва, задълженията си по действащите договори и сигурността на доставките на природен газ за България. Поради множеството неясноти в предложението на Газпром, дружествата са в контакт с Европейската комисия за получаване на допълнителна информация и разяснения.

Ако Ангажиментите бъдат одобрени, на „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД предстоят сложни преговори с Газпром. От българска гледна точка е важно във възможно най-ранна фаза да бъдат изяснени в детайл всички възможности и рискове, които Ангажиментите създават в тези преговори. Очакваме в рамките на пазарния тест на Ангажиментите поставените от дружествата въпроси да бъдат изяснени и в партньорски дух да бъде намерено решение на идентифицираните рискове преди финализиране на процедурата по евентуалното им приемане.

Положителни страни на ангажиментите

Ангажиментите създават възможности българските газови дружества да договорят с Газпром ценообразуване, съобразено изцяло или частично с динамиката на цените на големите пазари в Западна Европа. Също така е предвидено да бъдат сключени постоянни споразумения за междусистемна свързаност с Румъния и Гърция вместо действащите договорености ограничени със срок. Това са стъпки, които биха допринесли за пазарен елемент при договаряне на цените на природния газ и повече сигурност в трансграничната търговия с Румъния и Гърция.

Предложенията на Газпром, свързани с премахване на клаузи за териториални ограничения от договорите за доставка на природен газ и отказ от претенции към българската страна във връзка с прекратяването на проекта Южен поток, не съдържат изцяло нови положения за България, но на принципно ниво се оценяват положително, тъй като допринасят за правна сигурност.

Рискове от реализацията на ангажиментите

Наред с положителните страни, Ангажиментите не предлагат достатъчно гаранции за изпълнение на клаузите за пазарно ценообразуване. Не са предвидени функции на контролиращия управител в тази връзка, а механизмът за уреждане на спорове е оставен непроменен. Както и досега, той следва да се урежда в двустранните договори с Газпром. Отбелязваме, че трудности при преговорите с Газпром през годините не са произтичали от липсата на договорни основания, а по-скоро от липсата на възможност за ефективното им прилагане. Ангажиментите не предлагат решение на този въпрос.

На следващо място Ангажиментите изглежда предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа, които ще имат право да променят точката си на доставка с такава на българската граница, и Булгаргаз (както и всеки друг български търговец, който купува газ от Газпром), който няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави. Липсата на реципрочност би ощетила неоправдано българските търговци на газ. Мярката като цяло изглежда неефективна, тъй като ще създаде конкуренция пред Газпром за доставките на руски газ за българския пазар, а не конкуренция между различни източници. Това по никакъв начин не допринася за диверсификацията на доставките и преодоляване на зависимостта на България от един доставчик.

Непропорционално изглежда и поставянето на Ангажиментите на Газпром в зависимост от това дали Булгартрансгаз ще поеме отговорност за качеството на природния газ вместо Газпром. Тази мярка няма пряко отношение към изпълнението на Ангажиментите. Дори да се реализира, подобно решение изисква цялостно преструктуриране на отговорностите между доставчици и оператори нагоре по веригата на доставка между България и Русия, а не вменяване на задължения само на българския газов оператор.

Промяна на доставна точка на границата на България

България има нужда от допълнителна информация относно предвидената в Ангажиментите възможност Газпром да промени точката на доставка Негру Вода с друга точка на доставка на границата на България. Ако това е свързано с намерение на Газпром да спре да използва настоящия маршрут за доставка на газ до България и транзит през страната до Гърция, Турция и Македония, то подобно решение не може да бъде предмет на антитръстово дело, а представлява енергиен въпрос от първостепенно значение за Европа и следва да бъде взето от всички засегнати страни по съответния ред и с участието на европейските институции.

Настояваме Ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от Европейската комисия в противоречие с действащите договори.

С оглед сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси. От тази гледна точка стои въпросът за бъдещето на Газоразпределителния център „Балкан“, който се разработва с подкрепата на Европейската комисия, и би бил гаранция за директни доставки на природен газ от Русия до Европейския съюз, както и за търговия на територията на България с газ от няколко различни източника.

Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и от там до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона. От гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа.

В заключение бихме искали да изразим готовността на България да съдейства на Европейската комисия за доразвиване на предложените Ангажименти, за да изпълнят изискванията на Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и да гарантират отстраняване на последиците от практиките в миналото и предотвратяване на евентуална злоупотреба с господстващо положение от страна на Газпром.