България е искала през миналата година разрешение от Европейската комисия да спре износа на ток, за ад свали цените на вътрешния пазар. Това се разбра от думите на финансовия министър Асен Василев, който участва в дебатите по обсъждането на проектобюджета за 2022 г. в пленарната зала на Народното събрание.

Досега управляващите само са казвали, че едностранна забрана на износа би нарушила правото на ЕС и освен това би донесла до още негативи за България.

Той посочи, че и други държави са направили такива постъпки, но на никоя не е било разрешено, защото това би нарушило правилата на функциониране на ЕС. Василев даде това обяснение в отговор на реплика на Йордан Цонев от ДПС. Той, анализирайки предложения проектобюджет, посочи, че е можело да не се изземват от бюджета данъци през поскъпналия ток, а после да се дават помощи на всички.

С това той коментира и на какво отчасти се дължи по-голямата сума събрана от данъци през 2021 г., която кабинетът отчита, че е с 8 млрд. лв. Финансовият министър Асен Василев за пореден път подчертава, че тази повишена събираемост е при това не за цялата година, а за седемте месеца действие на служебния кабинет.

Василев обяви, че тъкмо това е бил планът на служебния кабинет за справяне с рязкото поскъпване на цените на тока, но не било направено изключение за никоя страна в ЕС. Цонев изтълкува по-високите приходи от данъци като изпомпване от населението, които сега се налага да се преразпределят под формата на енергийни помощи и прогнозира, че заради тази недалновидност досега управляващите ще бъдат залети от предложения за намаляване ставката на ДДС за различни сфери. Използва казуса, за да посъветва министъра да си напише напомнящ надпис, по подобие на Бил Клинтън, който обаче да гласи: Икономиката, а не репресиите, глупако!"

Тъкмо повишението на енергийните цени допринесе в голяма степен и за ръста на инфлацията в България. За нея Василев коментира, че България приемайки валутния борд, сега "можем само да се усмихнем и да кажем, че се надяваме Европейската централна банка да приеме рестриктивна политика."

Посочи, че в проектобюджета затова е предвидено да се компенсират в аванс най-уязвимите, за да не ги вкара инфлацията отново под линията на бедността. Другото, което може да се направи е да се инвестира в растежа и намаляване на административното бреме, за което са отделени 200 млн. лв. - за електронизация и намаляване на административните процедури, обясни министърът.

Кабинетът очаква инфлацията да се задържи по-висока през първата половина на годината, а след това да се успокои и в проектобюджета е заложена тя да е средно 5.6%.