От 60-те години на миналия век в Черно море се случиха редица драматични промени, които излагат на риск оцеляването на живите морски ресурси. Черноморските страни се обединиха за справяне с тази тежка ситуация и постигане на устойчив риболов в региона.
В Световния ден на риболова (21 ноември) Генералната комисия по рибарство за Средиземно море към Организацията по прехрана и земеделие (ГКРСМ на ФАО) приветства последните подобрения в управлението и опазването на морските ресурси в Черно море и отбелязва 50-годишнината от присъединяването на България към ГКРСМ.
Ключов сектор за черноморската икономика е рибарството, което генерира годишен приход от 350 милиона щатски долара, като всяка година се ловят над 350 тона. За да защити рибните запаси, ГКРСМ – регионалната организация на ФАО за управление на риболова, която има необходимата компетентност относно всички морски води на Средиземно и Черно море, стартира проекта BlackSea4Fish, който организира технически дейности и обучения за стандартизиране на методологии и популяризиране на данни и споделяне на знания в региона.
„Ние трябва да продължим да засилваме регионалното сътрудничество с цел да насърчим екологичната, икономическата и социалната устойчивост на рибарството и аквакултурата в Черно море“ , заяви Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите на България. „Наша обща отговорност е чрез приемането на ефективни мерки за опазване, управление и контрол да имаме здрава черноморска екосистема и устойчиви рибни запаси за днешните и бъдещите поколения“.
„Благодарение на засилената политическа ангажираност и увеличеното финансиране и приноса на крайбрежните страни, в следващите години очакваме да видим сбъдване на мечтата за цялостно регионално проучване на Черно море“, споделя Абдела Срур, изпълнителен секретар на ГКРСМ. „Това проучване ще бъде ключово за получаване на съвременна научна информация, за да се формулират съвети и да се създадат модерни и напредничави планове за управление на региона.“
Град Бургас, в България е домакин на техническото звено на ГКРСМ, което подпомага сътрудничеството между черноморските страни, като улеснява диалога по регионални въпроси и общи трансгранични предизвикателства, свързани с риболова и аквакултурите в Черно море.
„Без дейността, която извършваме тук съвместно под егидата на ГКРСМ, никога не бихме могли да постигнем такива ясни и прозрачни резултати“, казва Александър Чашчин, водещ учен от Южния изследователски институт за морски риболов и океанография в Одеса (Украйна).
Това е първият път, когато специалисти от всички страни в региона се обучават и могат да използват хармонизирани методики. Получените знания от това сътрудничество се използват за оценка на състоянието на морските рибни запаси и значително подобряване на разбирането на рибните популации.
„Дейностите, които са разработени през последните няколко години, имат и друго практическо приложение, тъй като имаме седем решения за ГКРСМ, които бяха взети по-специално по отношение на риболова в Черно море, а някои от тях вече са изпълнени“, споделя Симион Николаев, генерален директор на Националния институт за морски изследвания и разработки „Григоре Антипа“ в Констанца, Румъния.
Тези решения създават хармонизирана рамка за управление на черноморските ресурси, която е от полза за всички крайбрежни общности. Започнати са дейности по мониторинг, контрол и наблюдение и през последните няколко години е направено много за борбата с незаконния, недеклариран и нерегламентиран риболов. Особено внимание се обръща на запасите на калкан, които са изчерпани поради прекомерния риболов заради високата му търговска стойност. Вече се прилагат различни забрани, програми за мониторинг и кампании за повишаване на осведомеността, за да се защити този ценен ресурс.
Аквакултурата също играе основна роля в Черно море. Създадени са демонстративни центрове за аквакултури, които да осигурят капацитетно изграждане и техническа помощ, за да се стимулират свежи инвестиции и политическо ангажиране за нови стопанства. Историите за успех в Черно море включват аквакултура за калкан, дъгова пъстърва, лаврак и черноморски миди. Два центъра вече функционират в Румъния и Турция, а в България нов център трябва да бъде готов до края на 2020 г.
