Данните от последното преброяване на населението не са изненада, те потвърждават всички тенденции, които през последните 40 години са характерни за страната ни. Това заяви пред БНТ Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" към Националния статистически институт. Не е изненадващо, че населението намалява, като се имат предвид демографските показатели и фактът, че България е "отдаваща страна" - хората емигрират, допълни Костова. "Демографските процеси се развиват доста бавно, но не са необратими. При подходящи мерки в областта на социалната помощ, населението, раждаемостта, биха могли да се обърнат", счита тя.

Данните от годините на преброяване показват, че на територията на България са живели различен брой хора - от 2 милиона през първото преброяване в Княжество България до почти 9 милиона през 1985 г. Застаряващото население не е характерно само за България, а за всички развити страни в Европейския съюз, но при нас този дял става твърде висок.

В регионален аспект - има региони на страната, в които преброяването показва, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за населението в активна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население.

Раждаемостта у нас е на нивото на средната в Европейския съюз, но смъртността в България е най-високата в ЕС. Имаме най-голям негативен естествен прираст между родени и починали, като за това е допринесла и пандемията. Другият основен фактор е миграцията - около 347 000 българи са емигрирали през последните 10 години. Емигрират предимно млади хора в трудоспособна възраст и жени във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на населението се дължи именно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е около 28 години - тя е една от ниските в Европейския съюз, защото този показател все повече се увеличава. Това обаче не е показател, който влияе върху броя на родените деца", поясни експертът от НСИ. 

Трудно е да се каже колко са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, каза още Костова. "Хората са обект на преброяване в държавите, в които пребивават. Всички държави почти едновременно правиха преброяване в този период, така че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои държави колко българи живеят", добави тя.