България и Румъния са държавите с най-висок социален риск в Европейския съюз. Това показва индексът на социален риск (Social Risk Index)*, който изследва 185 страни от цял свят. Класацията се изготвя от Euler Hermеs - лидер в застраховането на търговски кредити в света и у нас, като при оценката се взимат предвид различни фактори, които показват степента на уязвимост в дългосрочен план. Тя дава перспектива за социалното напрежение, което съответно може да окаже влияние върху държавното управление, развитието на бизнеса и инвестиционния климат.
Social Risk Index подрежда държавите от 1-во до 185-о място, като в челните позиции са тези с най-нисък риск. Така България се класира 59-а, като след нея е само една страна-членка на Европейския съюз – Румъния (63-о място). Експертите обръщат внимание, че двете държави са най-бедните в ЕС и с най-ниска степен на доверие на гражданите към управлението, което е видно и от серията от предсрочни избори. При оценката е отчетено и ниското ниво на ваксинация срещу COVID-19 при осигурен достъп.
Държавата с най-нисък социален риск в света е Дания, а в челната тройка на най-спокойните влизат още Норвегия и Швеция. Франция и САЩ са двете развити икономики, за които анализаторите от Euler Hermes регистрират съществено повишение на социалния риск спрямо предходното изследване, публикувано през юни 2020 година. В актуалната класация те заемат съответно 17-о и 35-о място.
Отличниците в Централна и Източна Европа са Чехия и Словения с 19 и 20 позиция. С по-добро класиране от България са и държави в региона, които все още са извън ЕС – Сърбия и Черна гора – на 46-о и 55-о място.
Назад остават Русия (75) и Украйна (81), а със силно тревожна позиция е Турция (122), където напрежението расте заради отслабването на турската лира и намаляването на покупателната способност на населението. “На дъното” пък са Конго (185), Судан (184) и Афганистан (183).
“Индексът за социален риск отчита 12 параметъра и в дългосрочен план може да ни ориентира за уязвимостта и стабилността на бизнеса в съответните държави. Затова той е още един инструмент за компаниите да преценят степента на опасност при осъществяване на търговски сделки.”, обяснява Камелия Попова, Управител на Euler Hermes за България. “Турция, Румъния и Русия са традиционно дестинации, където българският бизнес намира свои търговски партньори. Затова тенденцията за по-висок социален риск там, следва да се вземе предвид наред с други фактори при сключване на сделки. Eдна от възможностите компаниите да се защитят е застраховка на търговските кредити.”, допълва тя.
С такова решение, освен намаляване риска за бизнеса, компаниите получават експертна помощ за проверка на партньорите си и по-добри позиции при кандидатстване за кредити от финансови институции. Застраховката на търговските кредити е изключително подходящ инструмент за управление на риска във времена на сериозни турбуленции, като актуалната ситуация със затруднения на веригите за доставки и сериозно увеличение на цените на електроенергията, горива и суровини.
* Индексът на социален риск (Social Risk Index) се изчислява като се взимат предвид 12 параметъра (икономически, социални и политически), които се оценяват индивидуално от 0 (за най-високо ниво на риск) до 100 (за най-ниско ниво на риск), а след това се изчислява средната оценка за държавата. Колкото по-висока е оценката на една държава, толкова по-нисък е социалният риск и толкова по-предно класиране има тя.
Резултатите от настоящото изследване обхващат периода от пролетта на 2020 до есента на 2021 година. Предходната оценка е публикувана през юни 2020 година и обхваща 102 държави. С оглед разширяване обхвата на изследването до общо 185 държави, добавените в изследването са оценени ретроспективно за отминалия период, за да могат резултатите да бъдат приравнени и сравнени коректно към днешна дата. Затова класирането на държавите, обявено през 2020 година не е актуално към днешна дата и не може да бъде автоматично сравнявано с настоящото класиране.(Напр. 46-ата позиция на България от 2020 година се приравнява на 60-а.)
Индексът на социален риск не е индикатор за непосредствено предстоящи обществени кризи или възникване на протести.
