България изостава с износа на зърно. Всички стоки, като пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, с изключение на рапицата съотношението между запаси и производство е около и над 60%, коментира Тодор Стойков от Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи по време на Националната среща на земеделските производители в България.

При пшеницата запасите, с които разполагаме в момента – 3,8 млн. тона, означават, че 60% от производството на пшеница на България към 3.02 не е консумирано, не е влязло като вътрешна консумация на страната, не е изнесено, допълни още той. „Към това време на годината, зависи колко бързо е вървял износа, не би трябвало да имаме повече от 35% запас, а износът е около 1,7 млн. тона до момента“, допълни още Тодор Стойков.

С това производство, което имаме – 6,350 млн. тона, и с една вътрешна консумация от 1,6-1,7 млн. тона, държавата трябва да изнесе около 4,7 млн. тона, а в момента имаме износ от 1,7 млн. тона. Според експерта трябва да изнесем още 3 млн. тона.

„Капацитетът на пристанищата позволяват да се изнесе такова количество оттук до нова реколта. На Варна имаме 5 пристанища, на които може да се товари, на Бургас имаме още две, има и малки пристанища, като Балчик, имаме и речни пристанища на Дунав“, убеден е Стойков.

Според него основната причина за вялата търговия са цените на зърното.

„От началото на жътвата през юли насам цените вървят единствено надолу, като цената на пристанищата на Констанца-Варна-Бургас или е около цената на Франция или е леко нагоре, но категорично по-високо, отколкото са нивата на руската пшеница. Спад на цените, нежелание за продаване от страна на производителите е картината, която виждаме към началото на февруари т.г.“, анализира още специалистът.

И при другите видове зърно ситуацията на пазара не е особено добра. Според данните на земеделското министерство изнесените количества царевица са около 134 хил. това, а трябва да изнесем като минимум 1,3 млн. тона, при слънчогледа също няма почти никакъв износ. Вносът обаче е над 500 хил. тона от началото на стопанската година. „Това ни е най-добрата реколта от слънчоглед над 2 млн. тона, но дори и с най-добрата реколта при капацитета на преработвателните ни мощности за слънчоглед България трябва да внася без значение върви ли или не“, допълни още Стойков.

„Единствено рапицата като съотношение запаси-производство беше единствената стока, която се продаде, изнесе се, консумира се и запаси от рапица има само 56 хил. тона, което при близо 300 хил. тона производство запасите са под 20%“, каза още Тодор Стойков. Причина за това е трудното съхранение и никой стопанин не иска да рискува да държи прекалено дълго.

Фокусът  на пазара на зърно ще бъде и върху динамиката на търсенето, къде ще има търсене, в рамките на какви количества и каква ще бъде конкурентоспособността на отделните страни-износителки, кой ще бъде най-готов да излезе на пазара и да продава стоката си, така че да може да освободи запасите си, очаква експертът.  „По това време на годината е съвсем нормално да започнем да гледаме и какво се случва в различните производствени региони на света – къде вали, къде е суша. Трябва да следим и макроикономиката, тъй като увеличаването на лихвените проценти продължава, инфлацията все още продължава и това ще влияе на зърнените пазари. В по-дългосрочен план дали ще имаме нов черен лебед – термин за събитие, което се случва изненадващо, има огромен негативен ефект върху икономиката, социалния живот и който поне на пръв поглед се случва без причина, е неясно“, коментира още Тодор Стойков от Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи.