България изпълнява три от четирите икономически критерия за конвергенция, необходими за присъединяване към еврозоната, се казва в разпространен с доклад на Европейската комисия, цитиран от БНР.
Въпросните критерии гарантират, че дадена държава членка е готова да въведе еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да доведе до рискове за икономиката на самата държава членка или на еврозоната като цяло.
Страната ни изпълнява критериите за стабилни и устойчиви публични финанси, за стабилност на валутните курсове и за дългосрочни лихвени проценти.
България не изпълнява критерия за ценова стабилност. Средният процент на инфлация в България за 12-те месеца до април 2022 г. е 5,9%, над референтната стойност от 4,9%. Комисията предвижда той да остане над референтната стойност през следващите месеци.
В икономическата прогноза на Комисията за пролетта на 2022 г. се предвижда инфлацията да се ускори значително от 2,8% през 2021 г. до 11,9% през 2022 г., като постепенно ще намалее до 5,0% през 2023 г. Очаква се основната инфлация да се увеличи и да остане повишена поради постоянно по-високите разходи за енергия и други междинни продукти, очаквани увеличения на регулираните цени на газа и отоплението, както и по-високи международни цени на храните. Относително ниското ниво на цените в България (около 52% от средното за еврозоната през 2020 г.) предполага значителен потенциал за сближаване на ценовите нива в дългосрочен план, посочва ЕК в своя доклад.
Законодателството в България – по-специално Законът за Българската народна банка – не е напълно съвместимо със задължението за спазване по чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз (TFEU - Treaty on the Functioning of the European Union), се посочва още в доклада на ЕК.
Съществуват несъвместимости и несъвършенства в областите на независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и интегрирането на централната банка в Устава на Европейската система на централните банки (ESCB) към момента на приемане на еврото по отношение на задачите, определени в член 127 (2) от TFEU и член 3 от Устава на ESCB/ECB.
В светлината на своята оценка относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за сближаване и като взима предвид допълнителните релевантни фактори, Европейската комисия счита, че България не отговаря на условията за приемане на еврото.
Хърватия е единствената страна-кандидат за еврозоната, която изпълнява и четирите критерия. Заключението на Комисията е, че е готова да въведе еврото на 1 януари догодина. Така страните членки на ЕС, които използват единната европейска валута, ще станат 20.
Докладът на Комисията за конвергенцията за 2022 г. оценява напредъка на седемте страни, които още не са въвели еврото - България, Румъния, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария и Швеция.
Съветът на ЕС ще вземе окончателното решение за Хърватия през първата половина на юли, след като въпросът бъде обсъден от Еврогрупата и Европейския съвет. Европейският парламент и Европейската централна банка също трябва да дадат своите мнения.
Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони припомни, че всички страни, които в момента са извън еврозоната, в т.ч. и България, са поели правно обвързващ ангажимент да се присъединят към нея на определен етап. Това стана при представянето на доклада на Еврокомисията за изпълнението на критериите от Маастрихт.
Еврокомисар Джентилони припомни, че единствено Дания прави изключение и съответно не е включена в доклада за конвергенцията, който обхваща 7-те страни в ЕС извън еврозоната - България, Румъния, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария и Швеция. На този етап единствено Хърватия изпълнява и четирите критерия и затова може да въведе еврото от 1-ви януари догодина. За България той подчерта:
"Макар че нито една от тези страни на този етап не изпълнява всички критерии, България се надява да се присъедини към еврозоната от 2024-та година. Ще продължим да работим в тясно сътрудничество с България, както правихме и с Хърватия, за да подкрепим усилията й да постигне това. Тази цел е само на една ръка разстояние при положение, че покрие всички критерии".
Същевременно еврокомисар Джентилони заяви, че Хърватия трябва да направи необходимите реформи и инвестиции за ускоряване на растежа, а също така да провежда предпазлива фискална политика, за да има гаранции, че икономиката й ще просперира, след като се присъедини към еврозоната.
