През последните почти две години два са най-честите поводи да се говори за инфлацията. Най-важният, който не остави незасегнат никого, е този за големия й ръст след нападението на Русия над Украйна и последвалата енергийна криза.
В това време България беше на път да направи пореден опит да приеме еврото, но заради нищожните шансове при това покачване на цените сама се отказа през миналата година да поиска доклад от Европейската комисия за готовността си за еврото. Така бе посъветвана, за да не получи логичния отрицателен отговор.
Сега изглежда, че се е амбицирала да направи всичко възможно по въпроса, а наскоро премиерът Николай Денков добави към това и намерението на България да поиска по-късен доклад, който да оцени конкретно инфлацията. Но дали това е подготовка на обществото, че и този път срокът може да бъде отложен?
Че България не изпълнява изискването за инфлацията, за да отговори на изискванията за приемане на еврото, вече знаят и малките деца. Както и това, че по-скоро разчита на компромис, за да бъде приета, тъй като цените не спаднаха достатъчно бързо, за да може сметката да излезе в нейна полза.
"Заключението на председателя на Еврогрупата беше ясно: ако успеем да покрием критерия за инфлацията, то тогава няма да имаме проблем с еврозоната", обяви преди седмица премиерът Николай Денков от Давос, където обсъжда темата с Паскал Донахю в компанията на финансовия министър Асен Василев и колегата му Кирил Петков. Няколко дни по-късно Денков обяви в интервю, че България преговаря показателят за инфлацията да бъде оценен не през юни, а през есента.
От Министерството на финансите казват, че по план конвергентните доклади се публикуват от Европейската комисия на всеки две години или по поискване на държавата-членка извън еврозоната. През 2024 г. ще се публикуват редовни конвергентни доклади, съответно няма необходимост от страна на България да поиска такъв доклад.
Датата на конвергентния доклад има отношение към месеците, които ще влязат в изчислението на референтните стойности за държавите от еврозоната, както и за държавата-кандидатка. Практиката е по принцип такива доклади да излизат в средата на годината, но няма правно задължение или изискване това да става на определена дата. България следи внимателно данните както у нас, така и в цялата еврозона, посочват още от там.
От отговорите обаче се разбира, че България може да се възползва от правото си да поиска и извънреден доклад. Това вече се е случвало в практиката - да се направят два доклада в рамките на една година през 2006 г., се вижда от сайта на Европейската централна банка.
България продължава да работи за приемане на еврото от 1 януари 2025 г., независимо от точната дата, на която ЕК би публикувала техническия конвергентен доклад, посочват още от Министерството на финансите. Засега прогнозата е докладите да бъдат публикувани седмица след предстоящите европейски избори, които ще са в началото на юни.
"От страна на ЕК и на ЕЦБ неколкократно е заявявано, че няма никакви пречки България да се присъедини към еврозоната в момента, в който отговаря и на последното от всички изисквания, а именно инфлацията", допълват от там.
През миналата година, когато по план не бяха предвидени конвергентни доклади България първочално смяташе да поиска такъв с амбицията да прием еврото от 2024 г. По-късно обаче сама се отказа като се видя, че няма как дори да се доближи до критерия за инфлацията и бе посъветвана да не иска доклад вместо да получи отказ.
Пред някои коментатори, сред които и Симеон Дянков, бивш министър на финансите, сега управляващите започват да подготвят обществото, че и този път България няма да успее в опита си да влезе в общия валутен съюз. Това той съзира тъкмо в думите на Денков за по-късното сверяване на инфлацията в България с тази в еврозоната.
"Няма да влезем в еврозоната нито през януари, нито през юли 2025 г., защото не изпълняваме един от основните критерии, а именно - инфлацията", обяви той пред Би Ти Ви през седмицата в отговор на допускането на премиера Денков, че "няма никаква трагедия, ако вместо от 1 януари, стане от 1 юли... И това е възможност. Датата не е сакрална. Това което е сакрално е да имаме ясна посока и да работим по нея".
Този въпрос беше вече коментиран преди година, преди България да се откаже, когато битуваше илюзията, че ако не от 1 януари, то може да приеме еврото от юли.
Прогнозата на Дянков е, че въпросът ще се отложи чак за 2027 г. "Не покриваме критериите за еврото, тъй като средната инфлация в еврозоната е на половината на нашата към декември. Няма как да се справим с този критерий до юнския доклад, който гледа данните до март - за последната година месец по месец", обясни тезата си той. Дянков бе министър на финансите в кабинета на ГЕРБ, когато през 2009 г. влизането в еврозоната бе определено за приоритет номер едно на външната политика на България.
Отсега е ясно, че за каквато и близка дата да се говори България очаква специално изчисление на инфлацията, за да получи положителен отговор. Вода в тази мелница налива и обстоятелството, че в крайна сметка решението за това дали дадена страна да бъде поканена в този клуб е като със самото еврочленство и това в Шенген, а именно - политическо. В допълнение специални изчисления са правени и за други кандидати като очевидния най-пресен пример е Хърватия.
Потвърдено е, че България изпълнява три от четирите количествени критерия, като остава единствено този за устойчивост на цените. Той се измерва чрез нивото на инфлация, съпоставимо към инфлацията в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, като към тяхната средна стойност се добавя до 1.5%, за да се формира т.нар. референтна стойност. Съответно, това е плаващ критерий, чиято стойност се променя всеки месец за разлика от тези за дълг или дефицит, посочват от Министерството на финансите.
Има установена практика при оценката на този критерий от страна на европейските институции да не се вземат предвид държави, за които е преценено, че инфлационните динамики са движени от специфични национални развития, а не от общоевропейски процеси. Тази практика е прилагана няколко пъти, последно в случая на Хърватия. Съответно това не представлява изключение, което България да търси от страна на европейските институции, заключават експертите на ведомството.
Напомнят, че преценката по това кои страни от еврозоната биха формирали т.нар. референтна стойност, е на европейските институции. На този етап - с липсващи данни за половината от референтния период в еврозоната и в България, е твърде рано да бъде направена тази преценка.
Няма индикации, че подобен подход би бил неприложим за България, тъй като е установена и вече прилагана практика, подчертават от министерството.
Както е известно Евростат, данните от който ще бъдат ползвани при оценката на инфлацията, отчита размера й по т. нар. хармонизиран индекс. Националният статистически институт съобщава и него всеки месец при обявяването на данните накъде се движат цените, но за вътрешни цели България ползва друг индекс. Разликата е, че при втория теглото на храните в потребителската кошница е по-голямо, а именно те поскъпнаха най-ного през последните години. Това обаче означава и че от гледна точка на Европа инфлацията в България е по-ниска. В същото време това не променя факта, че инфлацията в сърцето на еврозоната не се покачи толкова в пика си и остана едноцифрена за разлика от двуцифрените й стойности в България.
