В страната се добиват годишно около 3 млн. куб. метра дървесина от категорията дърва. Около 2.5 млн. куб. м се използват от населението за отопление с примитивни печки с коефициент на полезно действие - 30-40%.

Тук е налице огромен потенциал за изграждане на високоефективни централи на дървесна биомаса, в т.ч енергийни трески, пелети, брикети и др. с цел оползотворяването му.  Това обяви зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова на кръгла маса "Възобновяема енергия: от идеи към действия".

Общият запас на дървесина в горите на България е около 643 млн. куб.м., като от тях през последните години се добиват годишно 6-7.5 млн. куб. м стояща дървесна маса (5-6 млн. куб.м лежаща дървесина). Имайки предвид сортиментната и възрастова структура, дървесните видове и други специфични особености на българската гора, в национален мащаб около 65-70% от добиваната дървесина се използва за технологични и енергийни цели, т.е за производство на плочи, целулоза и за дърва за огрев.

От друга страна, общият годишен прираст на дървесина от нашите гори е около 14.5 млн.куб.м стояща дървесна маса, т.е ежегодният добив представлява под 50% от годишния прираст на горите. Възможно е реално добитите количества дървесина да се увеличат до 8 - 10 млн. куб. м лежаща дървесна маса при наличие на необходимата за това горска инфраструктура, технологично оборудване на дърводобивните фирми и разбира се пласмент, каквито към настоящия момент липсват. Според Боянова определено е необходимо въвеждането на мощности за добив, преработка и потребление за производство на енергия на този дървесен потенциал.

В новия Закон за горите, с цел дългосрочно планиране на дейностите, както в държавните горски предприятия, така и в дърводобивните и дървопреработвателните фирми и фирмите за добив на биомаса на дървесина, е предвидено Държавните горски предприятия да могат да сключват с търговци дългосрочни договори от 15 години, както за добив, така и за продажба на дървесина. По този начин се създават възможности за: сигурност относно дървесния ресурс; инвестиции в нова техника, оборудване, инфраструктура, квалификация на работниците и кадрова обезпеченост и не на последно място за устойчиво производство, стопанисване и изпълнение на предвиденото ползване в горите, информира пресцентърът на МЗХ.