България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние. Tова заяви вицепремиерът и министър на финансите на България Симеон Дянков в интервю за CNN.

По време на участието си в програмата на водещия Ричард Куест Дянков той добави:

България има вече сериозен опит в преструктурирането на финансовия си сектор. Не само България, но и Словения и Естония, които вече са членове на еврозоната, също имат опит който е по-различен от опита на западните държави. Страни като нашата могат да дават уроци на някои западни държави, които вече са забравили какво значи преструктуриране на финансовия сектор и бюджетна дисциплина.

Сред аргументите за присъединяването към еврозоната министърът посочи, че България може да се възползва от консервативните фискални принципи, върху които се гради обединението. Последните събития обаче показали, че и тези принципи се влияят от политиката. От своя страна водещият определи еврозоната като "клуб, който се провали".

Финансовите министри се събират, говорят, решават, подготвят документи, след това въпросът отива при политиците и в крайна сметка се получава нещо различно от онова, за което са се договорили финансистите. Това според Дянков е една от причините
миналата година да не се стигне до надеждно и трайно решение на разрастващата се криза с външния дълг на Гърция.

Политическите решения често са частични. А сегашната криза е стигнала дотам, че с частични решения изход не може да бъде намерен, коментира още Дянков.

България отлага за неопределено време преговорите за приемането на еврото, докато не се изясни картината с дълговата криза, обхванала по-слабите икономики в еврозоната. Според финансовия министър страната ни иска да види как еврозоната ще стабилизира Гърция и каква ще бъде окончателната й позиция по предлаганото хармонизиране на данъчните регулации на нейните членове.

Кризата в Гърция и други страни ни накараха да се отнасяме предпазливо към клуба, към който искаме да се присъединим и към последиците от това присъединяване, посочва Симеон Дянков. Той отбелязва също, че неспособността на лидерите на страните от еврозоната да се справят с гръцката криза миналата година се е оказала скъпоструваща и че всяко решение за Гърция сега трябва да бъде всеобхватно, така че да предотврати разпространяването на кризата в други страни. Решението би трябвало да бъде по-универсално от просто още един спасителен план за Гърция.