България, наред с още пет държави-членки на Европейския съюз (ЕС), не подкрепят заложените цели за климата на региона, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.

Заседанието на европейските лидери по въпроса ще се състои на 23 и 24 октомври в Брюксел. Тогава се очаква да се постигне окончателно решение за новата рамка на политиката на Европа, свързана с енергетиката и климата.

Идеята е да се ограничи глобалното затопляне с не повече от 2 градуса по Целзий. Емисиите на парникови газове трябва да бъдат с 40 на сто по-ниски, пазарният дял на енергията от възобновяеми източници трябва да бъде 27 процента и енергийната ефективност трябва да се подобри с 30 процента. Това са сред предлаганите цели на Европейската комисия.

Шест страни от Източна Европа обаче не са съгласни с обвързващите цели за възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Освен България, това са Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Румъния.

Държавите настояват за рамка, която „отразява различните регионални нужди и обстоятелства“. Според представители на страните енергийният микс се различава значително в отделните държави-членки и постигането на целите ще бъде по-лесно за някои от страните, отколкото за други, посочва EUObserver.

Делът на потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС е бил 14,1 на сто през 2012 г., сочат данни на Евростат. Този дял обаче варира в отделните държави.

Унгария, Словакия, Полша и Чехия са под средното ниво, в диапазона 9,6 – 11,2%. Повечето от шестте държави използват предимно въглища, който е един от енергийните източници, емитиращ най-много вългероден диоксид.

Въпросът тогава е кои цели ще бъдат задължителни за целия Европейски съюз и кои ще бъдат предназначени за отделните държави-членки. Това се очаква да стане ясно на заседанието в края на октомври.