Финансовата култура на българите е много ниска. Това е един от изводите в изследване за задлъжнялостта, проведено от Института по социология към Българската академия на науките (БАН). Данните от изследването бяха представени днес по време на пресконференция в БТА.

Като доказателство за това твърдение беше посочен фактът, че 69.3% от интервюираните са заявили, че не могат да дадат оценка на кредитните линии на банките. Тази невъзможност те обясняват с информационен дефицит или с липса на личен опит. Други 35.6% от хората са заявили, че нямат преки впечатления.

Болшинството от хората в България вземат кредити, за да покрият потребности от първа необходимост. Според икономистите от института тези данни доказват, че доходите в България са прекалено ниски.  В подкрепа на твърдението си те посочиха, че едва 7% от кредитите и 5.07% от заемите са взети за развитие на бизнес или предприемаческа дейност.

Голяма част от хората са усетили кризата още през 2007 г. Тогава - по време на една от годините с усилен ръст на кредитирането у нас, те са вземали кредити, за да могат да покрият най-належащите си потребности, беше отчетено още по време на днешното събитие.

По този повод ст.н.с. Духомир Минев коментира, че според данните от изследването около 20% от хората у нас теглят кредити, за да могат да съществуват от ден за ден. Той добави, че на база на тези данни може да се говори за осъвременяване на индекса на бедността у нас, който сочи, че в момента около 12 до 14% от българите живеят в условия на пълна бедност.

Банките в България се "радват" на високо неодобрение от страна на повечето хора. Основен проблем пред повечето заемополучатели са високите лихви и непрекъснато променящите се условия по отпуснатите кредити. Тези проблеми карат хората да искат по-силна намеса на държавата в работата на банките.

Българинът продължава да гледа на кредита като на крайна финансова стъпка, беше отчетено още днес. В доказателство на това твърдение бяха посочени данните в изследването, според които всеки втори смята, че няма да му се наложи да вземе кредит през следващите 12 месеца. Други 42% от анкетираните твърдят, че не биха взели кредит при никакви условия.

"Рано е да се говори за намаляване на лихвите по кредитите", заяви професор Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. Според него лихвите по кредитите не трябва да бъдат сваляни до 4%, тъй като това от своя страна ще доведе до намаляване на лихвите по депозитите до 1% и хората масово ще изтеглят парите си от банковата система. Експертът обясни още, че високите лихви по депозитите са позволили на голяма част от чуждите депозити да останат в българските банки.

Минасян коментира и състоянието на българската икономика. Според него, ако новото правителство успее да си оправи отношенията на страната с Европейския съюз, това ще позволи на икономиката да се възстанови по-скоро. Ако обаче икономическите проблеми в страната продължат, може да се стигне и до срив на финансовата система.