Българският президент Георги Първанов даде интервю за руското списание "Экономические стратегии" на руския Институт за икономически стратегии. Броят ще бъде в разпространение в Русия след 6 юли. По-надолу следва пълният текст на интервюто на българския държавен глава.

- България стана член на НАТО, очакванията са през 2007 година тя да влезе и в Европейския съюз, т.е. тя е в отбора на силните и богатите. Колко време ще й трябва на страната, за да стане наистина силна и богата и може ли тя да запази свой почерк във външната политика в рамките на алианса?

Георги Първанов:

В началото искам да благодаря на списанието "Экономические стратегии" за предоставената ми възможност да споделя моите позиции по някои особено важни международни въпроси. Бих желал да напомня, че преди време, на страниците на вашето списание, отговорих на много въпроси, свързани с външната политика на Република България. Още тогава потвърдих, че членството в НАТО и ЕС са външнополитически приоритети на България. По тези въпроси има политически консенсус и общонационална подкрепа. Република България избра тази ориентация след дълбок анализ, полемични дебати в Народното събрание и активен диалог с обществото.

Но да се върна към вашите въпроси. Днес членството на България в НАТО е факт. Реални са шансовете да се присъединим през 2007 година и към Европейския съюз. Струва ми се обаче неточно определението на НАТО и ЕС като "отбор на силните и богатите". По-скоро тези организации са "отбор" на отговорни за мира и сигурността в света държави. Отбор, който споделя едни и същи ценности - ценностите на демокрацията, свободата, гарантирането на правата на човека и върховенството на закона, пазарното стопанство. Вярно е, че днес приносът на България към дейността на този "тим" не е голям. Това се дължи на много фактори. Но важното е, че Република България е готова да поеме своите задължения и отговорности, произтичащи от участието в този отбор. Мисля, че е важно също желанието на моята страна да следва и утвърждава принципите и ценностите на свободата и демокрацията. А това, надявам се, ще доведе и до момента, когато Република България ще се почувства, по вашите думи, по-силна и по-богата. Колкото до запазването на своя собствен почерк във външните отношения, убеден съм, че нашите партньори разбират и оценяват този наш стремеж. Свидетели сме и на конкретни резултати. Без да имам амбицията за изчерпателност ще посоча, че доказателства за български почерк могат да се намерят в нашата стабилизираща политика на Балканите, в Черноморския басейн, в отношенията ни с държавите от Кавказкия регион и т.н. Доказателство е също многопосочността и балансираността в дипломатическите ни усилия, нашето желание да развиваме взаимноизгодни отношения с всички наши международни партньори.

- Какви са предизвикателствата пред външната политика на България?

Георги Първанов:

Предизвикателствата са много. Бих ги разделил на две основни групи – предизвикателства пред международната общност и предизвикателства пред българския народ. В първата група следва да се включи борбата с всички форми на тероризма. Към това ще добавя също ограничаването и елиминирането на нелегалните трафици, голяма част от които са свързани с международния тероризъм. По всичко личи, че това предизвикателство ще бъде от първостепенен характер в продължение на години и може би – и на десетилетия. Искам да изразя удовлетворението си от факта, че Русия се превърна в изключително важен участник в световната антитерористична коалиция. На второ, не по значение, място бих поставил предизвикателството да се укрепи демокрацията, върховенството на закона и да се гарантират човешките права. На следващо място ще поставя необходимостта от съвместни усилия за развитието на търговията и взаимноизгодното икономическо сътрудничество. Историята доказа, че търговско-икономическото обвързване прави войната и напрежението неприемливи за народите на съседни и по-далечни държави. В национален план предизвикателствата са много. Част от тях са свързани с тези пред международната общност. Като пример ще посоча необходимостта от стриктен контрол върху външните граници на НАТО и ЕС. Защото българските граници трябва да бъдат прозрачни за бизнесмени, туристи и обикновените граждани и в същото време - непреодолима бариера пред терористите, екстремистите, нелегалните трафици и контрабандата.

Сред най-големите вътрешни предизвикателства ще поставя необходимостта от постигане на изпреварващ средния за ЕС ръст на БВП при запазване на финансовата стабилност. Не по-малко предизвикателство е борбата срещу бедността и безработицата, срещу престъпността и корупцията в национален план. Важни ще бъдат резултатите от усилията ни за постигане на качествено здравеопазване и образование, за осигуряване на перспектива пред младите. Предизвикателства пред всички български политици и държавници са повишаването на жизнения стандарт, защитата на българската национална идентичност и култура, съхраняването на екологичните баланси в страната и региона. Убеден съм, че тези и други предизвикателства можем да посрещнем по-ефективно като членове на НАТО и ЕС и в тясно сътрудничество с нашите партньори по света.

- Мнозина в Москва продължават да смятат, че разширяването на НАТО е заплаха за Русия, защото е част от по-далечна антируска стратегия на САЩ. Какво печели България от влизането си в Северноатлантическия пакт или НАТО печели повече?

Георги Първанов:

Бих желал да погледна на въпроса Ви от друг ъгъл, тъй като членството на България в НАТО е вече факт и аргументите, които досега сме изтъквали в полза на нашата кандидатура, трябва да се материализират в практическата ни дейност като членове на алианса. Това обхваща и борбата срещу тероризма и другите глобални заплахи, където са нужни всеобщи и координирани усилия, и сътрудничество в редица приоритетни области, при това не само в рамките на самото НАТО, но и със съседите и други по-близки или по-отдалечени партньори, и реализирането на такава политика, която да обвързва държавите и международната общност като цяло и ги мотивира в изпълнението на общи цели и задачи. Република България например може и трябва да бъде в основата на активно сътрудничество с държавите от Балканите, Кавказ и Черноморския басейн. И не само да реагира на събитията, а да инициира политика, взаимноизгодна за всички участници. Разбира се, ще бъде невъзможно да изпълним тези наши ангажименти без съдействието на нашите партньори. Русия заема челно място сред тях.

- На интернет-сайта на президента се виждат българското знаме и това на ЕС. Означава ли това, че Европейският съюз е по-желана, макар и по-далечна засега цел за България?

Георги Първанов:

Без да са формално свързани, процесите на разширяване на НАТО и ЕС имат за нас еднакъв политически смисъл. Защото не става дума само за гарантиране на сигурността, а за присъединяване към общност от държави, обединени около определени ценности и принципи. От тази гледна точка, приемането на България в НАТО може да се разглежда като етап по пътя към Европейския съюз, което обаче е значително по-сложен процес. Защото, както съм имал и преди възможност да се изразя, това членство е "сертификат" за състоянието на държавата, за качеството на реформите във всички области. Република България върви по този път с подкрепата на цялото общество вече 15 години и аз съм твърдо убеден, че тези усилия ще се увенчаят скоро с успех.

- Казахте, че българо-руските отношения се развиват много динамично през последните няколко години. Не са малко тези, които биха Ви опонирали: България е в НАТО, а това не беше възприето като дружествен жест в Москва. Какво се е променило в отношенията между двете страни за периода, откакто Вие сте президент?

Георги Първанов:

Поддържането на активни и взаимноизгодни отношения с Руската Федерация заема важно място във външната политика на Република България и това е въпрос, по който има съгласие между институциите в страната и подкрепа сред българското общество. Действително имаше период на колебания и дори на спад в равнището на отношенията, който аз отдавам на процеса на преоценка на външнополитическите приоритети, протичащ и в двете страни. Друг е въпросът, че този период продължи прекалено дълго и бяха изпуснати твърде много възможности, особено в икономическата област. Важното е, че се запази взаимното уважение и добронамерено отношение към позициите на другата страна, дори когато те не съвпадаха, включително и по въпроса за разширяването на НАТО. Постепенно и двете страни стигнаха до разбирането, че европейската и евроатлантическата интеграция на България не противоречи, а предполага все по-активно развитие на българо-руските отношения. Положително се разви и взаимодействието между Русия и НАТО, което е важен фактор за укрепване на сигурността в Европа и света и в което България сега ще може да участва пълноценно. Връщайки се на двустранните отношения, мога смело да заявя, че сегашното състояние на политически контакти на всички равнища е най-доброто, което сме имали през последните 15 години, че сме постигнали висока степен на взаимно доверие, равнопоставеност и прагматизъм. Оживление настъпи и в икономическото сътрудничество, въпреки че то все още остава под равнището на желанието и възможностите на двете страни. Договорноправната база на отношенията беше значително обновена. В ход е интензивен културен обмен в духа на най-добрите традиции в общуването между двата близки по дух и език народи. През тази година отбелязваме 125-та годишнина от установяването на дипломатически отношения. Официалното ми посещение в Руската Федерация по покана на президента Путин ще даде възможност да направим не само преглед на досега постигнатото, но и да изясним проблемите, които в една или друга степен препятстват по-нататъшното развитие на двустранните връзки, да набележим нови ориентири на сътрудничеството.

- Международната общност се провали в Косово, но предпочита да не си признае грешката. Каква е балканската политика на България? Може ли тя да влияе върху събитията, а нейният огромен опит да бъде най-после използван рационално в региона?

Георги Първанов:

Войната в Косово остана в миналото. Мисля, че всички ние си направихме изводи от тази война. Но вашият въпрос е по-широк – за балканската политика на Република България. След 29 март 2004 г. за нас настъпи качествено нов момент. България е вече член на НАТО и не може само да апелира за по-голям ангажимент на съюзниците в Югоизточна Европа. Като член на Алианса, с нашия исторически опит, със значителни знания и експертиза за Западните Балкани, ние ще участваме активно във формулирането на политиката на НАТО спрямо Западните Балкани и прилежащите региони, в дискусията по нейното приемане и по-късно – в реализацията на общата позиция на Алианса. С други думи, имаме амбицията да поемем отговорността си на член на НАТО в политиката спрямо нашия и прилежащите региони. Република България е също най-напредналата държава-кандидат за членство в ЕС в региона. Това възлага върху нас допълнителни отговорности в процеса на разпространяване на интеграционните процеси върху Югоизточна Европа. Миналата година Европейският съюз излезе със свой дневен ред за развитието на Западните Балкани. Солунската декларация на ЕС бе подкрепена от всички държави в региона, включително и от България. Вероятно е настъпило време за създаване на единен политически проект за Балканите, който да бъде подкрепен от ЕС, НАТО, Русия и разбира се – от държавите от региона. Това е в основата на моята инициатива за формулиране на стратегия за Югоизточна Европа в общоевропейски контекст. Мисля, че съществува и обективна основа за това. Всички държави от региона се управляват от демократични правителства. Всички те декларират, че споделят едни и същи ценности и имат едни и същи стратегически цели. Желанието за взаимноизгодно сътрудничество и доверието в региона са на високо равнище. Що се отнася до влиянието на България върху събитията, искам да подчертая следното: в своите взаимоотношения със съседите ние нямаме амбиция да натрапваме решения или позиции. Това не е по нашите сили и в много случаи може да доведе до обратен ефект. Като член на НАТО и потенциален член на ЕС, България ще се стреми да инициира политика, взаимноизгодна за всички държави от региона. Политика, която да бъде продължение на европейската. Нашата страна има възможността да поеме лидерска роля като увлече със своя пример държавите от Западните Балкани и прилежащите региони. В тази връзка ще подчертая, че днес нашите отношения със съседите са най-добри за период от един век. Участваме активно във всички форми на регионален диалог, където имаме и конкретни инициативи за задълбочаване на сътрудничеството. Въпреки трудностите на прехода страната ни е стабилна в политически и икономически план. Република България дава пример и със своя етнополитически модел, с толерантното си отношение към различните етнически и религиозни групи.

- Глобализацията на тероризма върви с по-бързи темпове от глобализацията на икономиката. Бяха допуснати много грешки в битката срещу тероризма и може би най-важната е, че международната общественост не е единна, че често се използват двойните стандарти, а врагът на едни често пъти е добре дошъл в къщата на други. Вие сте историк и прекрасно знаете, че липсата на единство пред общата опасност докара османците до Виена и Хитлер до Москва. Какъв е пътят и шансът на световната цивилизация в началото на този сложен век?

Георги Първанов:

Такава връзка между тероризма и глобализацията направи преди време и носителят на Нобелова награда и мой икономически съветник проф. Стиглиц. Тогава той нарече тероризма "тъмната страна" на глобализацията... За мен обаче тази връзка е предмет на отделна дискусия. Съгласен съм с вас, че прилагането на "двойни стандарти" спрямо терористите е неприемливо. Политиците и дипломатите са в дълг към своите общества поради факта, че десетилетия наред не успяха да договорят общо определение на понятието тероризъм, общи критерии за неговото разпознаване. Но има и позитивни моменти – например създаването на световната коалиция срещу тероризма след трагедията от 11 септември 2001 година. Тази коалиция демонстрира наличието на обща политическа воля за безкомпромисна борба срещу терора. Но войната в Ирак показа различията между членовете на тази коалиция по методите за борба срещу това зло. Убеден съм, че трябва да се преодолеят съществуващите различия във вижданията. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Не може да има само американска, руска или само европейска политика на борбата срещу тероризма. Тези политики трябва да се обединят, за да можем всички ние да се противопоставим ефикасно на това зло. Тази единна политика трябва да бъде съпътствана от обща стратегия, която да атакува корените на проблема. Сред тези корени могат да се посочат кризите и така наречените "замразени" конфликти в различни точки на света. Сред тези корени са острите икономически и социални проблеми, които доминират в големи части от днешния свят. Обединението на международната общност е пътят и шансът на цивилизацията да се пребори с терора.

Това съобщиха от БГНЕС за ECON.BG