В какво състояние заварва краят на 2009 година българската икономика? И какви са очакванията за 2010? Отговори потърси кореспонденът на "Дойче Веле" във Вашингтон Соня Каникова в разговор с Тед Олерс, експерт от Световната банка.

2009 беше много трудна година за българската икономика. БВП и доходите спадат драстично, а това идва на фона на силния растеж от предишните години. Свиването в България е много близо до картината в другите държави в Източна Европа и Централна Азия, където свиването е между 5.5 и 6 процента. В сравнение с другите нови членки на ЕС икономиката на България има относително голямо свиване - в повечето други държави очакваме свиване на БВП с около 4 до 4.5 процента. Разбира се в рамките на региона има много големи разлики. Полша, например, запази през 2009 макар и слаб, но положителен растеж, докато Литва и Латвия претърпяха свиване с около 18 процента, коментира Олерс.

Свиването продължава

Можем ли да очакваме ревизирана прогноза на Световната банка за България през 2010? МВФ, например, ще ревизира прогнозата си поради това, че данните за  последното тримесечие на 2009 година са били по-добри от очакваните.

Нашите предвиждания са, че през 2010 България ще претърпи допълнително свиване на икономиката си с около 2 процента. Твърде трудно е да се правят точни прогнози, защото много неща зависят от скоростта, с която ще се възстановяват останалите части на света. Особено западноевропейските икономики, от които зависи българският износ, казва Тед Олерс.

Какви са според него най-големите опасности за България и останалите източноевропейски икономики?

В състоянието на отделните източноевропейски икономики има големи вариации. Зависимостта им от световната икономика създава една обща опасност за всички - и това е слабият световен растеж. Макар да изглежда, че рецесията започва да се оттегля, не е ясно колко бързо ще расте търсенето на износ от Източна Европа от страна на пазарите в Западна Европа, Азия и Северна Америка. Регионът е особено чувствителен към скоростта на възстановяване в Западна Европа, така че това е първият източник на опасности.

Слаб растеж, висока безработица

Втората опасност е, че големите чужди капиталови постъпления от периода преди кризата едва ли ще се възстановят до старите си нива; финансовите пазари ще останат затегнати, инвеститорите в България и региона ще са предпазливи, много по-внимателни по отношение на рисковете. Ефектът от това ще е по-слаб икономически растеж в сравнение с периода 2003-2007. Безработицата също ще остане висока и дори ще продължи да расте, оказвайки пряко влияние върху благосъстоянието на хората в България и региона. Правителствата ще се окажат в крайно трудна фискална ситуация поради намалените данъчни приходи и увеличените нужди в социалния сектор, което е последица от кризата.

Социалният сектор представлява много голям дял от разходите в много държави и особено в Източна Европа. В това отношение България не прави изключение, посочва експертът.