В България може да настъпи продоволствена катастрофа, заради политиката, която през последните години се води в земеделието, предупредиха днес от Браншовата камара на сектор "Плодове и зеленчуци". Те дадоха съвместна пресконференция с Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК).

Изсипването на огромен ресурс от порядъка на 24 млрд. лева за последните 12 години не доведе до укрепване на сектора. Напротив, той е на финалната права, като зеленчуковите стопанства вече се превърнаха в бутикови и са много малко на брой.

В момента 85% от средствата за земеделие отиват едва в 12% от земеделските производители, а 90% от земята в България се обработва от 10% от производителите. На практика системното недофинансиране на сектора "Плодове и зеленчуци" е довело до обезлюдяването на почти всички селски общини.

„Бюджетът в сектор Земеделие годишно е приблизително два млрд. лева. Той се разпределя по различни схеми, мерки и интервенции. От този общ бюджет 85 процента отиват едва в 12 процента от регистрираните общо 70 хиляди земеделски производители. Това означава, че осем хил. земеделци взимат един млрд. и 700 млн. лева всяка година, а останалите 62 хил. дребни и средни земеделци взимат останалите, мижави 12 процента“, обясни Тодор Джиков, председател на НАК.

От Браншовата камара "Плодове и зеленчуци" настояват още, че разпределението на парите през годините е ставало без финансов анализ, без разчет на потребностите на отделните сектори, което е довело до извода за непрофесионализъм във ведомството. Това нещо трябва да се прекрати, категорични са те.

Представители на картофопроизводителите обявиха, че до момента не са срещали хора в Министерството на земеделието (МЗм), които да го управляват и да знаят какво управляват. "Няма как да караш само колело и да ти дадат да управляваш автобус с хора в него", коментира Славчо Червенков, собственик на "Агролоджик", специализирана в производството на картофи фирма.

Според него субсидиите се дават на калпак. "Това, което искаме, е не да ни карат да се караме с колегите, а да направят анализ и на база разходите на отделните сектори, да разпределят субсидиите", каза Червенков. Ние сме в общ пазар, в който колегите ни са подкрепени много по-сериозно от нас, посочи той, давайки пример с цената на един самоходен комбайн, ползван в производството на картофи, от 350-400 хил. евро, който се изплаща 10-15 години.

"Земеделието е в основата на бизнеса, няма електроника, няма пътища, няма нищо и управляващите да гледат на него по този начин. Предвид поскъпването на горива, торове, семена, няма как да оцеляваме с миналогодишните пари", коментира Червенков. 

"Ако днес Министерството на земеделието не вземе изключително важното и сериозно решение да реанимира спешно нашия сектор "Плодове и зеленчуци" е въпрос на много кратко време, до няколко години, България да се лиши от собствено производство на плодове и зеленчуци, да остане без изконните български традиции", категорични са от сектора. В условията на войната в Украйна и непрекъснато увеличаващите се цени на торовете, препаратите и енергоносителите, българските производители не могат да бъдат оставени без подкрепа. Не случайно ние сме категоризирани като уязвим сектор, казаха още от бранша.

Те предупредиха за липсата на контрол по схемите за разпределяне на ресурсите. Над 280-те млн. лева, които годишно се раздават в сектор "Животновъдство" и 80-те млн. лв, с които се подпомага производството на плодове и зеленчуци, не се контролират адекватно. "Не може да изсипеш ресурс от 300 млн. лева на година и на практика в магазините ни да липсват произведени в България плодове и зеленчуци, българско мляко, месо и продуктите на тревопасното животновъдство", коментираха от бранша.

"В България липсва адекватен контрол при търговията на дребно и на едро, без никаква проследяемост на продукцията от полето до потребителя. Така държавата губи от фиска, от сивата търговия, а ние и децата ни не знаем какво ядем. Неплащането на ДДС сваля себестойността и това съсипва родните производители. На това трябва да се сложи край", посочиха от бранша. Те се оплакаха още от липсата на пазари и изключването на българските производители на плодове и зеленчуци от тях. Не се прави нищо от страна на държавата за задържане и привличане на работна ръка. Не е изградена нормална система на защита на производителите от форсмажорни обстоятелства и неблагоприятни климатични изменения.

Стачката на 22 март т.г., която по-рано те обявиха, че ще организират, индикира последния проблем при разпределението на ресурса по ковид помощта, но той не може да реши основните проблеми в сектора, които са генерални и плод на системни грешки. "Ще защитаваме интереса си до последен дъх, ще водим битка до край", заявиха производителите.

Те подчертаха, че протестът им е единствено и само браншови, няма партии зад тях и не желаят никоя партия да "яхва" недоволството им.

На насрочената среща в Министерството на земеделието ще представим анализ за разходите на един дка продукция и себестойността при нарасналите цени, казаха още организаторите на протеста.

От аграрното министерство те ще искат целева помощ от торове, препарати за растителна защита и горива, а не пари. Алтернативата е 50 на сто намаляване на площите, категорични са от бранша.