Европейската комисия е изпратила 24 уточняващи въпроса, свързани с гласувания от парламента първи транш от 250 млн.лв. за "Мини Марица-изток". До 15 юли българската държава следва да аргументира пред Брюксел отпускането на средствата, за да може впоследствие Комисията да даде разрешение за тяхното предоставяне на въгледобивното дружество. Това обяви в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той подчерта, че е изключително важно в своята позиция българската държава да мотивира правилно предоставянето на средствата. Гласуването на средствата в размер на общо 1 млрд. лв. от Народното събрание беше аргументирано с необходими дейности по рекултивация, за да бъде предотвратена екологична катастрофа.

Впоследствие обаче в своя публична изява служебният енергиен министър Владимир Малинов обвърза държавното финансиране за Мините с подсигуряването на фонд работна заплата, който месечно е в размер на около 28млн.лв.. Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че ако до есента парите не бъдат преведени, "Мини Марица-изток“ ще изпадне в тежка ситуация.

Пламен Димитров посочи, че в резултат на влошеното финансово състояние на Мините и липсата на достатъчно заработка на практика не се спазват ангажиментите, заложени в подписания през юни нов Колективен трудов договор. Част от причината за проблемите пред държавните мини синдикалният лидер обясни с липсата на Механизъм за капацитет.

По думите му наличието на такъв в Германия и Полша развързва ръцете на управляващите да искат и да получат съответните одобрения от Брюксел, касаещите сигурността на производството на електроенергия от въглища. На свой ред България пропусна възможността за осигуряване на такъв Механизъм още през 2019г.. 

Президентът на КНСБ не скри, че положението в комплекса е критично. Самият той обясни, че всички обещания, че никой няма да пострада от прехода, който в България ще бъде справедлив, не са се случили. "Вина за това носим и ние", призна Пламен Димитров. 

От КНСБ обявиха, че са блокирали предаването на Интегрирания план климат и енергетика, тъй като в един от двата варианта, разработени от Центъра за изследване на демокрацията, не е било заложено никакво натоварване на въглищни мощности след 2030г.. Срокът за предоставяне на документа до ЕК е изтекъл в края на юни.

Интегрираният план е част от нормативните изисквания за предоставяне на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. По този повод от КНСБ призоваха час по-скоро да бъде сформирана работна група, която да изработи нов документ до есента. С оглед започналите съкращения в комплекс "Марица изток", по-специално в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", където през май 160 души бяха освободени, а нови 160 предстои да останат без работа, от синдикалната организация настояват държавата да предвиди фонд за компенсиране на хората, пострадали от "Зелената сделка". Подобен Национален план вече е бил изработен и предложен от синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" крепа“, но поради липсата на ангажираност от страна предишното и настоящо правителства той остана без реални последствия. 

Синдикалната организация на КНСБ призовава още за промени в Кодекса на труда, които да позволят при затруднени пазарни реалности, свързани с намалени поръчки, частни фирми да могат да получават подкрепа от държавата през специален Фонд за безработица. По този начин се цели да бъде предотвратено съкращаването на служители, до каквато стъпка прибягна преди месеци предприятие в Казанлък. /БНР