Първите признаци на възстановяването на българската икономика, пострадала от световната икономическа криза, се очаква да се забележат през 2011 г., когато БВП на страната ще отбележи положителен ръст в размер на 3.8%. Това е записано в Средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 година, публикувана днес от Министерството на финансите.

Основни макроикономически показатели (2007-2013 г.)

Източник: МФ

БВП

Вследствие на финансовата криза и влошаването на световната икономика през 2009 г. се очаква българската икономика да се свие с 6.3% в реално изражение. Несигурната икономическа обстановка се очаква да доведе до преразглеждане на инвестиционните намерения на икономическите агенти. Този процес ще бъде подсилен допълнително от по-трудния достъп до заемно финансиране поради намалената ликвидност в световен мащаб и преоценка на риска от страна на финансовите институции. Очаква се през 2009 г. делът на инвестициите да намалее до 26.5% от БВП (при 38.4% от БВП за
2008 г.), което от своя страна предполага свиване от 30% в реално изражение.

Предвижда се забавянето на темпа на растеж на заплатите, както и увеличаващата се безработица да се отразят негативно върху доходите на домакинствата. Това, заедно с ограничаването на кредитирането към домакинствата, ще доведе до намаляване на
потреблението на домакинствата с 4.5% в реално изражение през 2009 г. Предприетите мерки за ограничаване на правителствените разходи ще доведат до свиване на потреблението на правителството с 3% в реално изражение. Вследствие на това се очаква през 2009 г. общото потребление да се свие с 4.2% в реално изражение.

Поради свиването на вътрешното търсене се очаква вносът на стоки и услуги през 2009 г. да намалее с 19.5% в реално изражение. Заедно с това влошаването на икономиките на основните търговски партньори ще се отрази негативно на българския износ, вследствие на което се очаква той да се свие с 12.3% в реално изражение.

През 2010 г. се очаква българската икономика да се свие с 2.0%. Процесите на възстановяване на икономиката ще започнат да се наблюдават през 2011 г., като двигател на растежа се очаква да бъде износът. Очакванията за растежа на БВП през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са съответно 3.8%, 4.8% и 5%.

Инфлация

Очертава се до края на 2009 г. хранителните и енергийните стоки да имат най-голям принос за спада на общата инфлация, тъй като техните годишни стойности към м. юни вече са отрицателни и могат да останат такива и в края на годината. Дефлационните процеси при цените на производител, които са характерни не само за България,
а и за ЕС като цяло, очакваме да продължат до септември 2009 г., след което от базисния ефект е възможно спиране на намалението в техните ценови равнища.

Прогнозата е за обща годишна инфлация в края на 2009 г. 1.8% и средногодишна 2.3%. През 2010 г. се очаква да започне възстановяването на икономиките на развитите индустриални държави. Международните цени ще нараснат както при енергийните, така и при неенергийните стоки. По този начин външните фактори на инфлация ще се засилят и в края на 2010 г. може да се очакват ниски, но положителни стойности на инфлация при храните и енергийните стоки. Вътрешните фактори през 2010 г. ще ограничават общото нарастване на цените, тъй като номиналните разходи за труд през тази година няма да бъдат проинфлационен фактор.

Безработицата ще се увеличава и нарастването на заплатите ще е по-ниско от растежа на производителността на труда. Въвеждането на нови по-високи акцизни ставки при цигарите ще допринесе за покачване на общата инфлация в края на 2010 г. с 0.4 п.п. За 2010 г. прогнозата е средногодишната стойност на инфлацията и
тази в края на годината да са около 2.2%.

В периода 2011-2013 г. можем да очакваме връщане към модела на ценова динамика, характерен за България в годините преди 2007 г. Развитието на инфлационните процеси ще зависи от процеса на приспособяване на равнището на доходите и производителността в страната към средното равнище за ЕС. До голяма степен очакваните и в следващите години по-високи равнища на инфлация в страната спрямо ЕС ще зависят от процеса на конвергенция.

Прогноза за платежния баланс и финансовия сектор

През 2009 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се снижи до 11.0% от БВП при 25.3% през 2008 г. Основен фактор за тази динамика има подобряването на дефицита по търговския баланс. Въпреки свиването на износа на стоки с 10.5% в реално изражение, намаляването на вътрешното търсене води до свиване на вноса на
стоки с 18.9%. Това заедно с намалението на международните цени на металите, храните и енергийните стоки води до подобряване на дефицита по търговския баланс от 25.7% от БВП през 2008 г. на 16.0% през 2009 г.

Световната финансова криза ще се отрази негативно върху потоците по финансовата сметка, които успява да привлече икономиката на България. Свиването на ПЧИ в страната през 2009 г. ще бъде осезаемо, като очакванията са те да не надхвърлят 3 млрд. евро в края на годината. Въпреки тази негативна тенденция, забавянето на
икономическата активност в страната води до значително намаляване
на дефицита по текущата сметка. В резултат на това ПЧИ ще финансират 84% от този дефицит при 71% година по-рано.

В средносрочен план се очаква дефицитът по текущата сметка плавно да се снижава, като през 2013 г. достигне 7.2% от БВП. В основната си част това подобрение ще се дължи на външнотърговското салдо. През 2013 г. се очаква износът на стоки да е възстановил обемите, наблюдавани през 2008 г., а вносът да е с 4 млрд. евро по-малък спрямо същата година поради преструктуриране на вътрешното търсене. От гледна точка на устойчивото развитие на платежния баланс очакванията са покритието на дефицита по текущата сметка чрез постъпления от ПЧИ постепенно да се покачва, като достигне 121% през 2013 г.

Годишният ръст на паричното предлагане към края на 2009 г. се очаква да бъде 1.5% и постепенно да се увеличава до 10.4% в края на 2012 г. За периода 2009-2011 г. нетните външни активи на системата ще се подобряват, като към края на периода се очаква да достигнат -2.69 млрд.лв.

Прогноза за пазара на труда и доходите

Спадът във външното търсене и вътрешната инвестиционна активност през 2009 и 2010 г. се очаква да засегне негативно пазара на труда през разглежданите две години. Общата заетост се очаква да намалее съответно с 4.9% през 2009 г. и с 2.5% през 2010 г. Най-голям спад на заетостта се очаква от втората половина на 2009г. Най-голям натиск върху заетостта може да се очаква в експортно-ориентираните отрасли на преработващата промишленост, в промишлените отрасли, произвеждащи суровини за строителството, и в операциите с недвижими имоти. Очакваният значителен спад на икономиката, съпроводен с освобождаване и на работна сила с висока квалификация, ще се отрази в спад в ръста на производителността на труда спрямо 2008 г. През 2010 г. производителността на труда се очаква да се повиши.

Равнището на безработицата се очаква да се увеличи съответно до 9.5% през 2009 и 11.4% през 2010 г. В периода 2011-2013 г. очакваният икономически растеж ще бъде съпроводен с ръст на заетостта и намаление на безработицата.

Понижената икономическа активност в средносрочен план дава основание да се очаква и значително забавяне на темпа на растеж на доходите от труд. След 2011 г. стойностите на показателя ще започнат да се повишават, имайки предвид очакванията за ускоряване на растежа на производителността на труда.

От Министерството на финансите уточняват, че прогнозите са направени при допускането, че европейската икономика ще спадне с 4% през 2009 г. и с 0.1% през 2010 г., като възстановяване се очаква едва през 2011 г., когато БВП на ЕС се очаква да се увеличи с 2% в реално изражение. Възстановяването на световната икономика се очаква да започне през следващата година поради по-голяма динамика на развитието на развиващите се държави.

В прогнозата е заложен и среден валутен курс за 2009 г. от 1.45 лева за долар, като през следващите години се очаква доларът да се обезцени леко до ниво от 1.40 лева за долар през 2011 г.

Пълния текст на Средносрочната фискална програма за периода 2010-2013 г. ще откриете в рубриката "Анализи" на Econ.bg.