Усилията на Европейския съюз трябва да бъдат насочени към построяването на връзките между газовите мрежи на отделните страни. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на заседание на обща комисия "Икономика, инфраструктура и енергетика” на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПА на ПСЮИЕ). Един от основните приоритети на българското правителство е диверсификацията на доставките на природен газ, посочи Петкова.
Народното събрание днес е домакин на първото заседание на обща комисия "Икономика, инфраструктура и енергетика" на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПА на ПСЮИЕ).
Делегации от девет парламента от страните-членки на Асамблеята ще обсъждат доклад на комисията на тема "Подобряване на енергийната ефективност в Югоизточна Европа" и ще приемат резолюция.
Ефективното функциониране на бъдещия енергиен пазар ще направи по-независими и конкурентоспособни икономиките на държавите-членки, добави Петкова и обясни, че един от основните приоритети е диверсификацията на източниците на природен газ. Ключово значение в тази посока има проектът за интерконекторна връзка с Гърция, подчерта Петкова. Интерконекторът с Турция е друга възможност за свързване с Южния газов коридор, а до края на 2015 година очакваме да влезе в действие и интерконекторът с Румъния, каза Теменужка Петкова пред членовете на комисията.
Енергийният министър съобщи, че България има уверение от европейските партньори, че изграждането на газовата връзка с Гърция ще се финансира от Европейската комисия.
Друг ключов проект за преодоляване на енергийната зависимост е идеята за изграждане на разпределителен център в България, каза Петкова. По думите й, той може да разчита както на руски газ, така и на добив от България, а може да се захранва и от Каспийския регион. Петкова коментира, че България има стратегическо географско положение, добра газопреносна мрежа и собствено газохранилище, което са добри предпоставки у нас да се изгради такъв хъб. "Реализацията на всички тези проекти ще даде независимост и стабилност, от които се нуждае Източна Европа", подчерта Теменужка Петкова.
1,4 млрд. евро ще бъдат отпуснати за финансиране на енергийните проекти в рамките на плана "Юнкер" в частта, касаеща развитието на европейската икономика, каза съветникът на министъра на външните работи по енергийна сигурност Асен Агов. "Енергийната сигурност се нарежда на първо място в комплекса на националната сигурност на страната и ЕС. Поставяме в Министерството на външните работи особен акцент върху геополитическите ценности. Интерконекторните връзки с Гърция и Турция имат напредък. Много е важно да се изгради връзката с Румъния. Тя е финлизирана. Не е маловажно и синхронизирането и свързването на електропреносните мрежи. Смятаме, че това е много важен политически въпрос", заяви Агов.
"Ядрената енергетика представлява създаването на национална сигурност. Тя търси диверсификация на източниците на гориво. Този проблем беше поставен в рамките на стратегическото ни партньорство със САЩ", добави Агов.
Във връзка с проектите за шистов газ той посочи, че в САЩ са въведени правила за екологичните норми за добив на шистов газ. "Голяма част от тези правила, разписани от президента на САЩ, отговарят на част от въпросите на европейските държави", каза той. Агов уточни, че ще се следи с голямо внимание как тези екологични правила ще се прилагат.
Четири са основните насоки за енергийно сътрудничество, които представя България по време на комисията, обясни за iNews инж. Емил Горанов, главен експерт на парламентарната комисия по енергетика.
Първата е създаване на регионален енергиен пазар и либерализацията на търговията с електроенергия. Според изискванията на Третия либерализационен пакет, България трябва да осигури възможност на всички потребители на електроенергия свободата на избор на доставчик, както и интегрирането на българския енергиен пазар в общия европейски. За тази цел в средата на 2014 г., обясни експертът. Държавната Комисия за Енергийно и Водно Регулиране /ДКЕВР/ издаде лиценз за организиране на борсов пазар на електрическа енергия. В момента тече проучвателен процес за избор на платформа, с която да се осъществи обединението на пазара ни със съседните пазарни зони – market coupling. Необходима е координация с другите страни за възприемане на обща търговска платформа, подчерта Горанов.
Втората е изграждането на надеждни интерконекторни връзки между страните от региона с цел изграждане на единен пазар и повишаване на сигурността на доставките, посочи експертът. България поддържа концепцията за изграждане със страните в ЮИЕ на система за снабдяване, складиране и разпределение на природен газ, базирана на инфраструктура от реверсивни интерконекторни връзки, включително на изграждане на терминали за втечнен газ с основните съседни страни – Гърция, Турция Румъния и Сърбия. Последващото развитие на тази балканска инфраструктура е свързването й с инфраструктурата на Централна Европа като България подписа на 9.12.2014г. заедно с Гърция и Румъния съвместна декларация за създаване на "вертикален" Егейско- Балтийски газов коридор.
България има изработени проекти за изграждането на междусистемните връзки с всички съседни страни. Инж. Горанов обясни докъде е стигнал всеки от тях.
Междусистемна връзка България – Румъния (IBR) очаква се строително монтажните работи да приключат до средата на 2015 г. и непосредствно след това да бъде въведена в експлоатация.
Междусистемна връзка България – Гърция (IGB). В момента текат регулаторни процедури на ДКЕВР и гръцкия енергиен регулатор RAE в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС (чл.36 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Издадени са положителни решения по Оценка на въздействието върху околната среда от компетентните органи на България и Гърция. Очаква се строителството и свързването с националната газопреносна система да завърши до края на 2017 г и да влезе в търговска експлоатация в началото на 2018г.
Междусистемна връзка България – Турция (IТB). Сформирана е съвместна работна група за подготовка на предварително предпроектно проучване, в рамките на което да бъдат уточнени всички технически аспекти, финансови параметри и възможността за привличане на европейско финансиране.
Междусистемна връзка България – Сърбия (IBS). Изпълнението на проекта е разделено на две фази, като основната причина за разделянето е невъзможността на сръбската страна да изпълни строителството на тяхна територия в синхрон с графиците за строителство на българския участък. Очаквания срок за завършване на строителството на българска територия е 2017г.
България споделя разбирането, че към реализацията на тези приоритетни проекти за ЮИЕ и ЕС проекти трябва да се подхожда систематично и координирано, бе посочено по време на обсъжданията.
"Имам уверението на нашите партньори, че изграждането на интерконектора Гърция-България ще бъде финансиран със средства по фондове и програми на ЕС. Прогнозната стойност по първоначални данни се изчислява на около 220 млн. евро, каза министър Петкова. "Предстои да кандидатстваме пред ЕК и се надявам нещата да се развият добре. Стойността на проектите, с които България ще кандидатства, приблизително е 1,4 млрд. евро. Изпратили сме тези проекти и сега чакаме комисията да се произнесе", уточни Петкова.
Министерството на Енергетиката предлага в програмата на българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, юли 2015 – юни 2016 г., да бъде включена среща на високо ниво на тема "Укрепване на регионалната енергийна инфраструктура", (Strengthening of the Regional Energy Infrastructure”) през м. април 2016 г.
Като важен акцент бе посочена и необходимостта от оптимизация на баланса между възобновяеми и невъзобновяеми енергийни източници. България е преизпълнила задължителната национална цел от 16% дял на енергия от възобновяеми Източници в брутното крайно потребление на енергия за 2020 г. като е постигнат дял от 16.4%. Високият ръст в производството на електрическа енергия от възобновяме източници и ниското потребление доведе до предприемане на действия за нейното балансиране и частично ограничение. В средносрочна перспектива усилията ще бъдат насочени към създаване на условия за инвеститорите за по-широко използване на възобновяеми източници за производство и потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; производство на енергия от ВИ за собствено потребление в бита, сградите за обществено обслужване и малки предприятия в урбанизирани територии. Необходимо е също така да се увеличи използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта с акцент върху електрически пътни превозни средства и биогорива от ново поколение, както и да се увеличи оползотворяване на отпадъците и остатъците от промишлените предприятия за производство на възобновяема енергия.
Целта на сътрудничеството на страните от региона е при по- големи територии да се балансират отделните видове ВИ както това става в Северна и Западна Европа – в северната част и Балтийско море преобладава вятърната енергия, за сметка на фотоволтаичните източници на юг.
Бе подчертана и необходимостта от подобряване на енергийната ефективност. За България това е еидн от приоритетите през последните години. През март 2013 г. е приет закон, който изцяло транспонира Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. За периода 2008-2013 г. отчетните данни сочат преизпълнение на националната индикативна цел със спестени 5 472 Gwh при заложени 4 860 Gwh. Разработен е проект за нов закон за ЕЕ, който транспонира Директива 2012/27/ЕС относно ЕЕ в българското законодателство, обясни инж. Емил Горанов.
Идеята за общи координирани действия в областта на енергийната ефективност е да се разшири пазарът на енергийно ефективните услуги в региона и по този начин да се привлече вниманието на инвеститорите, стана ясно по време на обсъжданията. Изграждането на общи енергиен пазар и енергийна структура ще повиши енергийната ефективност на доставките на енергия поради оптимално разпределение на енергийните потоци. От друга страна ще се намалят резервните мощности, обезпечаващи сигурността на обединената енергийна система, като по този начин се намаляват разходите влияещи върху цената на електроенергията. В рамките на дискусията се очерта виждането, че региона има потенциал за увеличаване на енергийната ефективност чрез по-широко използване на геотермалните източници.
