Районната инспекция по околната среда и водите в Русе ще започне измервания на дунавските води за евентуално замърсяване от произшествието в Унгария, едва след като такова бъде регистрирано в началото на българския речен участък при Видин. Това съобщи за БТА директорът на инспекцията Лилия Атанасова. Припомняме ви, че по-рано днес стана ясно, че замърсяването е достигнало водите на река Дунав.

Русенската инспекция е в готовност за измервания. Министерството на околната среда и водите е създало система за бързо й уведомяване, ако бъде регистрирано влизане на замърсяване в българския участък и тогава в Русе ще започне измерване на дунавските параметри. Системата предвижда и бързо информиране на областния управител в Русе и дружеството ВиК, за да бъде спряно подаването на питейна вода за района от кладенците в района на град Сливо поле.

Според експертите на Агенцията на проучване и поддържане на река Дунав в Русе е нулева възможността за достигане на замърсяването от Унгария до България поради отдалечеността на районите.

По-рано стана ясно, че Министерството на околната среда и водите чрез регионалните лаборатории към Изпълнителната агенция по околна среда започна наблюдение за качеството на водите на река Дунав в българския участък.

Чрез външно министерство е поискана актуалана информация за развитието на възстановителните дейности и за движението на замърсителя по речната мрежа на територията на Унгария, става ясно от информацията на економистерството. Резултите са следните:

• Замърсените реки в района са Торна и Марцал. Река Марцал се влива в река Раба - приток на Дунав при град Гьор. По протежението на замърсените реки, на местата, където има мостови съоръжения, водите се третират с тонове гипс и други химически препарати на киселинна база. Целта е да се намали РН на водите.
• Точният час на аварията е 12.10 ч. в понеделник, 4 октомври. За овладяване на ситуацията генерал Хатала се позовава на опита, който има Унгария в производството на алуминий на база на значителните находища на боксит в страната, датиращ от 1942 г. Той включва и строежа на депа за отпадъци, като досега проблеми с тях не е имало.
• По отношение на количеството замърсено вещество - точни данни няма. Между 700 хиляди и 1 милион кубически метра, но течът от повредените хвостохранилища е спрян. Работещите на място подразделения на Гражданска защита, армията и полицията събират утаената червена кал и я връщат в останалите годни за целта депа.
• Главният замърсител е алкалната вода с високо съдържание на РН. Самата червена кал е със съдържание на тежки метали в рамките на допустимото. Опасна и вредна за здравето на хората е прахта от изсъхнала червена кал, ако се остави без течност отгоре.