Автор на статията: Ралица Стоянова, Econ.bg

Основният приоритет на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) за България ще бъде изравняването на субсидиите за производителите от 2014 г., а не от 2016 г., както е заложено в момента. "Това би струвало на бюджета на съюза 226 млн. евро, но България като външна граница заслужава", коментира зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров по време на дискусия за ОСП след 2013 г., организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).

В момента субсидиите за отделните страни-членки се движат в широки граници – от 300 евро на хектар за някои от най-старите страни в ЕС до 822 евро на хектар в Гърция. За новите членки тя е около 200 евро на хектар, а за България - 82 евро на хектар.

Справедливо разпределяне на средствата трябва да има както между държавите-членки, така и в самите страни. Субсидиите между първия и втория стълб на ОСП за новите страни-членки се разпределят в съотношение 56:44%. За старите членки съотношението е 87:13%. "Това поставя България в неравностойно положение, тъй като средствата по втория стълб се усвояват по-сложно – те идват от програми, за които трябва да се кандидатства с проекти", обясни председателят на ИСС Лалко Дулевски.

Това води и до нелоялна вътрешна конкуренция. Според данни на съвета, 78% от субсидиите, предвидени за България, достигат до едва 4% от производителите.

От съвета настояват парите по първия стълб – директните плащания, да продължават да се предоставят изцяло от бюджета на ЕС, а не с държавно съфинансиране.

"Селскостопанската политика трябва да бъде по-опростена и по-евтина за управление. Добре е да се намалят и административните разходи на бенефициентите", заяви Дулевски.

Необходимо е да се постигне по-добро съотношение между плащанията в растениевъдството и животновъдството. В момента плащанията в растениевъдството представляват около 22% от общия доход, докато тези в животновъдството- едва 6%. Само 8-9% от животновъдите притежават земя. В тази връзка от ИСС предлагат след 2013 г. да се позволява на държавата да предоставя земя на фермери, без това да се счита за държавна помощ.

Основен проблем както за българското, така и за европейското земеделие остава недобрата кадрова обезпеченост. 652 хил. души са заетите в сектора в България за 2010 г., като спрямо 2007 г. те са намалели с 21%. 4,5 млн. от европейските фермери са на възраст над 65 г. и се очаква да прекратят дейността си до 2020 г.