В Националния иновационен фонд и в Оперативна програма „Конкурентоспособност” трябва да бъдат обособени специализирани инструменти за подкрепа на иновативни фирми от сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Това е една от препоръките в Анализ на възможностите за иновационно развитие на ИКТ в България, представен от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков и председателя на Федерацията на научно-техническите съюзи академик Васил Сгурев на заседание днес на Координационния съвет за информационно общество към Министерския съвет.

Към управлението на процеса трябва да бъдат привлечени представители на ДАИТС и на браншовите организации в сектора., съобщават от ДАИТС.

Необходима е актуализация на досегашната иновационна стратегия, която да прерасне в Национална стратегия за научно и технологично развитие. Неразделна част от нея следва да бъде съответен раздел за ИКТ.
Участието на българския бизнес в създаването на иновации е скромно, сочи анализът. То е само 0.16% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и е два пъти по-малко от дела на държавата. Практически българският бизнес не залага на иновациите – той инвестира основно в курортното строителство, в преработвателната промишленост, в недвижимост, в услугите.

Липсата на корпоративна наука е една от най-сериозните причини за изоставането на България в областта на иновациите от страните–членки на Европейския съюз. Държавата може да насочи бизнеса към корпоративна наука като се променят някои закони и подзаконови актове така, че нормата за печалба при осъществяване на иновативна дейност да бъде по-голяма или поне равна на нормата за печалба от други дейности.

След като предприемачите не са мотивирани сами да инвестират в иновации, поемайки целия риск, изграждането на държавно-частни отраслови изследователски звена, може да окаже съществено влияние за ускоряването на иновационното развитие.

В анализа се посочва, че държавата трябва ускорено да изгражда информационната и комуникационна инфраструктура, която е предпоставка за иновации в традиционните индустриални сектори. Необходимо е да се разработи нормативна база за привличане на транснационални компании, които да създават в България не само отделни производства, но и да разгърнат изследователски звена за разработка и развитие.

Сред препоръките е да бъдат разработени нормативна уредба за бързо създаване на ефективни държавни, държавно-частни и частни венчърни фондове; както и система за реорганизацията на висшите училища и БАН, която да им позволи да съхранят и увеличат техните досегашни възможности.

Председателят на ДАИТС, който ръководи и Координационния съвет по информационно общество, представи на днешното заседание отчет за работата на съвета през 2007 година и план за работа през 2008 година. Сред приоритетите са актуализирана Стратегия за е-Правителство и план за действие; план за действие по Програмата за ускорено развитие на информационното общество; обсъждане на напредъка в реализацията на Националната система за спешни повиквания 112; разглеждане на „Методика за оценка на проектите и управление на инвестициите в областта на информационните и комуникационни технологии в изпълнителната власт.

Съветът прие решение за съдействие на Младежкото иновационно и информационно общество АБ при реализирането проекти от програмата за развитие на младежкия интелектуален потенциал.