В началото на 2015 г. бюджетното салдо у нас е на плюс за първи път от април 2014 г. насам. Към януари то е положително в размер на 69,1 млн. евро. Причина за положителния резултат е увеличението на приходите в хазната с 19,3% при спад от 1,3% в разходите за разлика от първия месец на миналата година.

В същото време за разглеждания период е отчетено намаление от 8,9% по отношение на кредитирането на фирми и граждани. То е достигнало размер от 49 млрд. лв. за януари, показват данните в месечния икономически коментар на „Райфайзенбанк“.

За разлика от кредитирането обаче в началото на настоящата година е регистрирано увеличение на депозитите. Влоговете в банки у нас са нараснали с 2,6% или с 1,4 млрд. лв. до 53,5 млрд. лв. на годишна база. Тези на домакинствата са отчели ръст от 3,1 на сто до 38,2 млрд. лв., а тези на нефинансовите предприятия - от 1,3% до 15,3 млрд. лв.

Според данните в обзора с емитирането на външен дълг от 3,1 млрд. евро през миналата седмица правителството е използвало близо целия лимит за нов външен заем, заложен в държавния бюджет за 2015 г. „В тази връзка, ново емитиране по програмата може да се очаква евентуално през следващата 2016 г.“, посочват анализатори.

Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2014 г. показват нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) за миналата година в размер на 1,7%. Този ръст е над очакваното и е значително над този за 2013 г., който се равнява на 1,1%.

„С основен принос за положителната динамика на БВП беше вътрешното търсене, докато външното търсене повлия по-умерено“, обяснява икономическият анализатор на Емил Калчев.

Експертът смята, че принос за увеличаването на вътрешното търсене има крайното потребление, както и брутното капиталообразуване. Той допълва, че вносът е оказал влияние в обратна посока.

„От страна на предлагането, за пръв път от 2009 г. насам и трите сектора на икономиката имат положителен принос за ръста на БВП. От тях най-солиден беше приносът на услугите (с 0,7 процентни пункта), следвани от индустрията (с 0,5 процентни пункта) и селското стопанство (0,2 процентни пункта)“, завършва Калчев.