Възстановяването от кризата продължава да се ускорява, но с много различни скорост в отделните региони. Това коментира главният икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) д-р Десислава Николова. Тя посочи, че към 2012 г. само 9 области са достигнали или надминали предкризисното си ниво. По думите й данните за БВП на отделните региони се публикуват със забавяне от около 2 години. Изследването „Регионални профили. Показатели за развитие“ се провежда за четвърта поредна година. Анализът на икономистите за всяка от 28-те е разделен в две категории: индикатори за икономическо развитие и индикатори за социално развитие, като изследваните категории са общо 63 на брой. За първа година анализаторите разглеждат и съдебните системи по области от гледна точка на натовареност на съдилищата и бързина на работата. Добавено е и изследване на развитието на кадастъра.
„Това е единственото всеобхватно и редовно изследване на регионите в България“, коментира изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова.
За изследването анализаторите са използвали данни на Националния статистически институт.
Данните показват, че доходите на домакинствата, които понасят тежък удар по време на кризата, успяват да се възстановят в по-голяма част от областите, като забавянето им се дължи на по-бавния ръст на БВП. Най-високите доходи са в София. Едни от най-неблагоприятните показатели за бедност се наблюдават в Пазарджик и Сливен, където около 1/3-та от населението са бедни.
Пазарът на труда се раздвижва едва през 2014 г. В периода 2009 - 2010 г. най-тежък удар върху пазара на труда се наблюдава в Ловеч (11,2 процентни пункта), Кюстендил (7,8 пп). Там кризата задълбочава структурните проблеми, като загубените работни места са около 500 хил. Във Видин, Враца, Ловеч и Силистра пазарът на труда не се възстановява, а във Видин и Враца безработицата е два пъти по-висока от средното за страната. Коефициентът на заетостта расте в 19 от 28-те области, но заетостта е крехка и далеч от предкризисните си нива, допълни Десислава Николова.
Наблюдават се 6 поредни тримесечия на ръст на пазара на труда, коментира Явор Алексиев от ИПИ, като 2014 г. е най-силната от началото на десетилетието. Нараства броят на областите, в които едновременно се наблюдава ръст на заетостта и спад на безработицата, допълни той.
Позитивни тенденции в Северна България има във Варна и Велико Търново, за сметка на лошата картина на пазара на труда в региона. През второто тримесечие на 2015 г. възстановяването на пазара на труда в Южна България, с изключение на София (град), спира. Сред основните рискове е повишаването на минималната работна заплата, както и задълбочаването на структурната безработица.
Интересни географски тенденции в инвестициите след кризата могат да се видят в много области, коментира Николова.
„Шампионите по привличане на чужди инвестиции след кризата са в Южна България. Това са Бургас, Пловдив, София (област), Стара Загора и Пазарджик“, посочи тя.
Абсолютен шампион е Бургас, който учетворява нивото на инвестициите си към 2013 г. спрямо 2008 г. Област Ловеч пък бележи най-висока степен на усвояване на евросредства, заемайки 3-то място с близо 1000 лв. евросубсидии на глава от населението в региона.
Наблюдава се напредък в областта „обществени услуги на едно гише“, но 2/3-ти от общините изобщо не предлагат електронни услуги, посочи Николова. Според нея кадастралните карти са особено важни за инвестициите в регионите, но според нея изоставането по попълването му е бавно, като към 2014 г. покритието на кадастъра е едва една пета.
„Социалното развитие има пряка връзка с икономическото развитие на съответната област“, коментира Десислава Николова.
Тя посочи, че икономически силните области се характеризират с относително по-добра демографска картина. Изключение правят Сливен заради високата раждаемост от 12,4 промила през 2014 г. и Кърджали, поради необичайно високия механичен прираст на населението – 12 промила през 2014 г. Причината е високият брой заселили се в областта, като над 2/3-ти от новодошлите са от чужбина. Въпреки благоприятната демографска картина двете области са с относително слабо икономическо развитие.
Само 6 области в страната привличат хора: Варна, Бугарс, София (град), Кърджали, Стара Загора и Хасково, а във Видин, Габрово и Кюстендил се наблюдава изразено застаряване на населението. Изследването показва, че областите, в които икономическото развитие е слабо, е налице по-ниско ниво на образование. Най-ниска е оценката на образованието в Силистра, Монтана, Разград и Сливен, като проблемите са разнородни. Сред тях са много отпаднали от образователната система, много второгодници, липса на ВУЗ-ове и ниски оценки на матурите. В Сливен се наблюдава много нисък обхват на образователната система. Изключение тук прави Велико Търново, където икономиката не е силна, но областта се характеризира с висока оценка на образованието, посочи Николова.
Новият индикатор в анализа – оценката на сигурността и правосъдието – показва, че има обратнопропорционална зависимост между икономическото развитие на областта и работата на правосъдната система; т.е. добре представящите се области икономически имат най-големи проблеми в съдебната система. На дъното се класират София (град), Благоевград, Бургас и Варна, а съдебната система работи бързо и относително ефективно в Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч. Изключение прави Габрово, където икономическото развитие е високо, а съдебната система също работи ефективно. Изследваните индикатори са натовареността на съдии (тенденцията е спад на натовареността на съдиите от 10,8 през 2010 г. на 8,3 дела на месец през 2013 г.). Негативна тенденция е ръстът на висящите дела, както спада на делата, завършили до 3 месеца, което е сигнал за неефективност на съдебната система в областите, посочи Николова.
Според нея изводите от изследването са, че възстановяването обхваща все по-голяма част от страната, като подобрение има най-вече на пазара на труда. Потвърждава се ясно изразената линия между икономически развитата Южна България и изоставащата Северна България.
Подходът на ИПИ формира 4 главни компонента: доходи и сигурност (28%), работна сила и самоуправление (20%), инфраструктура (13%) и социална среда (12%), като общата вариация от главните компоненти е 73%. Типовете регионални профили са 8 на брой. София (столица) регистрира много добро социално-икономическо развитие, като няма друга такава област, като БВП в столицата е 2 пъти по-голям от втората област. Шест области имат добро демографско състояние, като това не може да се каже за Габрово и Русе . Това обаче са градовете с най-добра инфраструктура, а Габрово има най-ниско равнище на местните данъци и такси.
Влошена икономика и най-лоша социална среда се наблюдава в Разград, Силистра и Сливен. Като заключение Александър Петров изтъкна, че регионалната политика, доколкото може да се говори за такава, не работи и всъщност задълбочава различията на отделните области. В по-голямата част държавните политики не адресират проблемите на регионите, изтъкна и Светла Костадинова.
Цялата информация за проекта може да се намери на сайта regionalprofiles.bg.
