Две години след признанието на развитите страни през август 2007 г. за наличие на „глобална финансова криза", Industry Watch направи преглед на основните развития в българската икономика за този период, като очерта рисковете и възможностите за страната в краткосрочен и средносрочен план. Акцентите в доклада, достъпен в пълен обем за абонати и клиенти на компанията, са основно следните:

• Началото на финансовата криза през 2007 г. съвпадна с период на бърз икономически растеж в България, движен основно от инвестиционната активност. Трудно може да се разграничи точно доколко динамиката в българската икономика е била резултат от фундаментални фактори, свързани с повишаване на производителността и подобряване на средата за бизнес, и доколко - следствие единствено от рязка кредитна експанзия. Има поне няколко индикации, че България „посреща" кризата в много по-стабилно положение от голяма част от европейските икономики (и САЩ), а причините за растежа не са били единствено в „евтините пари".
• Правителството провеждаше за последните над 10 години политика на бюджетни излишъци, а на практика българската държава почти няма дълг за разлика от много развиващи се икономики в региона, следвали разхлабена бюджетна политика. Режимът на валутен борд не позволи на БНБ да насърчава и улеснява кредита, подпомагайки създаването на кредитни „балони" (като дори за последните години Централната банка въведе редица рестрикции), а началното ниво на задлъжнялост беше изключително ниско.
• За относително бедната на капитал българска икономиката нетният приток на външни спестявания е в пряка връзка с растежа. Свиването на паричното предлагане в световен мащаб доведе до съществено забавяне на притока на външни капитали в страната. Преките чуждестранни инвестиции се понижиха до 17% от БВП в средата на 2009 г. при 29% в края на 2007 г. Отчитаме и рязко свиване на достъпа до външни заеми. Новият кредит за реалният сектор започва да се свива още в края на 2007 г., докато търговските банки продължават да привличат нарастващ нов ресурс до края на второто тримесечие на 2008 г.
• След първите ефекти от кризата върху глобалната икономика започна плавно изменение на структурата на българския износ - нараства делът на част от потребителските стоки за сметка на суровини и материали, които се използват за междинно потребление в производствения процес. 
• Загубата на работни места по трудов договор беше концентрирано в няколко сектора на икономиката. Над 60%, или над 56,000, от разрушените работни места бяха в преработващата промишленост. Останалите бяха в сферите на строителството и търговията. Съкращенията на заетост бяха почти 100% в частния сектор. Адекватната публична политика би следвало да включи и значително редуциране на заетите в държавния сектор.
• Основно предизвикателство пред местната икономика е балансирането на публичните финанси в условията на свиващи се публични приходи в контекста на силната зависимост на бюджета от косвените данъци.
•  Предимство за българската икономика представлява ниското ниво на публичния дълг и ниската задъжнялост на домакинствата. Същевременно вътрешния потенциал за увеличаване на производителността не е използван напълно. Рисковете от влошаване на качеството на банковите активи могат да бъдат неутрализирани от относително високите нива на капиталова адекватност на банките и при необходимост - от изградените до момента фискални буфери.