Европейският съвет взе ключово решение за засилване на икономическото управление в Европа, заяви днес президентът на ЕС Херман ван Ромпой, цитиран от ИТАР-ТАСС и БТА.

"Приехме най-важните мерки за борба с кризата", каза Ромпой на пресконференция след срещата на европейските държавни и правителствени ръководители.

Той допълни, че лидерите на ЕС са постигнали съгласие за необходимостта да се направят ограничени изменения в Лисабонския договор.

Европейският съвет утвърди основния принцип за засилване на икономическото управление в Европа в три направления - създаване на постоянен стабилизационен фонд за еврозоната, организиране на нов механизъм за мониторинг на кризисните тенденции в европейската икономика и въвеждане на санкции срещу страните, нарушаващи бюджетната дисциплина в съюза.

Техническите аспекти на тези мерки, както и проектът за необходимите допълнения към Лисабонския договор трябва да бъдат изготвени от президента на ЕС и Европейската комисия до следващата среща на високо равнище, която ще се проведе през декември.

Европейската комисия няма да допусне да бъдат взети решения за изменение на Лисабонския договор, които да отнемат правото на глас на страни членки на ЕС във висшите органи на съюза, заяви от своя страна председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

На срещата на върха на ЕС Германия поиска по-строги мерки срещу страните членки, нарушили финансово-икономическите правила на еврозоната, за което има подкрепата на Франция. Сред предложените санкции е лишаване на страната нарушител от право на глас в ръководните структури на ЕС. Барозу обаче посочи, че няма никакъв шанс даденото предложението да бъде прието.

Намираме се в началния стадий на формиране на подхода към внасяне на ограничени изменения в Лисабонския договор, отбеляза Барозу. Длъжен съм обаче още днес да заявя, че мярка като временно лишаване на страна членка на ЕС от право на глас няма да има, подчерта той. Барозу също като ван Ромпуй посочи, че се надява предложенията за поправки в Лисабонския договор да бъдат готови към декември.

Подробности около решенията на Европейския съвет, информация за които бяха публикувани в международните медии още снощи, може да прочетете тук.

В коментар след срещата на върха, в която участва и той, българският премиер Бойко Борисов акцентира върху две важни решения.

От 2013 година да влезе в правилото в страните от еврозоната, че който системна нарушава бюджетния дефицит над 3%, ще бъде санкциониран. Всъщност, това е което и ние искахме. Ние сме за дисциплина и през следващите години всички европейски държави да можем да си преведем бюджетите в тази посока, каза той.

Вторият проблем според него е очертан от полския премиер Доналд Туск и той е за реформирането на пенсионните системи. Туск е изразил опасение, че реформирайки ги, страните в Европейския съюз, особено бившите социалистически, могат да понесат санкции, тъй като на тях им са необходими години да бъдат събрани нужните средства. Спорът бе, че това поставя под риск стабилността и растежа. И тук въпросът бе обвързан с Пакта за стабилност и възложихме на експертите да се подготвят по-конкретни параметри за Европейския съвет през декември, отбеляза Бойко Борисов.

Той изрази съгласие с отхвърленото по искане на Великобритания планирано 6-процентно увеличение на европейския бюджет за следващата година и намаляването му до 2,9 на сто. Според него около тази стойност се е събрал необходимият консенсус и той очаква точно това да се приеме. В момента премиерът не можа да каже колко ще бъде българската вноска в бюджета на Европейския съюз през другата година, тъй като сега се правят изчисленията. Важно е, че в това увеличение от 2,9 на сто влизат и разходите за новата външна служба на Европейския съюз. Имаше и мнения дали трябва да са толкова високи заплатите на европейските чиновници, дали не е редно и тук да се съкращават разходи, както в бюджетите на страните, за което Европейската комисия наказва , ако не се прави, а в същото време това тук това не се прави, добави той.