Договарянето зад гърба на работодателите с правителството за размера на минималната работна заплата, едностранното определяне на размера, поставянето на масата като свършен факт, над който да се договарят прагове, преля чашата и това беше причината работодателските, браншовите организации да се обединят около тези искания за прекратяване на този порочен механизъм. Това коментира в интервю за предаването "Нещо повече" по програма "Хоризонт" Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Ние не бихме започнали разговори за преговори за минималната работна заплата за 2018 г., а бихме започнали преговори за минималната работна заплата за 2017 г. Това сме го казали на синдикатите. Ние бихме започнали разговори със синдикатите по тази тема. Ние не смятаме, че размерът на минималната работна заплата е определен, тъй като той е посочен за момента в средносрочната бюджетна основа, без да е преговаряно на тази тема въобще, без да има механизъм, по който да се стига до това число", каза още той. 

"През последните три години имаме нарастване на минималната работна заплата с общо 35%, при условие, че икономиката, БВП, производителността за тези три години са нараснали с едноцифрено число, т.е. от порядъка на 7-8 процента, при условие, че имаме нулева инфлация. Този скок е напълно необоснован икономически и размерът всъщност не е 460, тъй като България е единствената страна, която има т.нар. класове задължителен процент за прослужено време, размерът е 515 на средната минимална работна заплата", допълни Велев.