Министърът на културата Вежди Рашидов е спасил авоарите си в КТБ чрез две цесии – съответно за 661 122.53 лева и за 991 000 евро. Това става ясно от документи, публикувани в блога на журналиста Мирослав Иванов.

Левовата цесия е осъществена с фирмата на Богомил Манчев "Риск инженеринг - Д" ЕООД.

Припомняме, че още в края на октомври, когато парламентът окончателно реши да не спасява КТБ, самият Рашидов каза, че се опитва да си върне спестяванията с договор за цесия. Това е съвсем законово средство за възстановяване на банкови спестявания, обясниха тогава експерти, но допълниха, че схемите с договори за цесия ще източат още повече кредитната институция.

Ето какво представлява цесията в конкретния случай: кредитополучателят (в случая компанията на Богомил Манчев, която е имала заем от КТБ) приема да изплати съответен процент от сумата на вложителя (в случая Вежди Рашидов, който е с депозит в банката). След това договорът за цесия се представя пред квесторите на КТБ и вложителят Рашидов си възстановява парите в банката. Така кредитът на Манчев или част от него става изплатен, а Рашидов вече няма депозит в банката.

Според запознати доста от вложителите с депозити над 100 000 евро в КТБ са прибегнали до този начин за възвръщане на блокираните си авоари срещу 25%, посочва пък Bnews, позовавайки се на свои източници в банката на Цветан Василев. Според тях доста от клиените на банката са отказали предложения за цесии, но министърът е успял да възстанови целия си депозит срещу по-висок процент.

Според експерти, макар и изгоден, този вариант не е добър. Ако например кредитополучателят е изтеглил 1 млн. лв. за определен срок на погасяване, като сключи договор за цесия, той изплаща процент от тази сума на вложителя, а след това спокойно може да реши да спре да обслужва кредита си, особено в ситуацията, в която сега се намира КТБ, коментират експерти.

Хората се готвят да водят съдебни дела и очакват да си получат парите до стотинка, което обаче ще им отнеме много време и още разходи. Това ще коства и поне 15 млрд. лв. на държавата от джоба на данъкоплатеца, който ще трябва да изплати изтегления заем, за да бъдат покрити тези задължения.