Великотърновец дари навръх Нова година шанс за живот на четирима тежко болни българи. 25-годишният служител в куриерската фирма „Спиди куриер" Александър Сапунджиев получил мозъчен кръвоизлив на 28 декември около полунощ по време на нощно дежурство. Въпреки усилията на лекарите в областната болница във Велико Търново, където постъпил в 1,10 часа на 29 декември, няколко часа по-късно младежът получил и втори кръвоизлив. На 31 декември на обед комисия констатирала мозъчната смърт на Александър. На родителите била предложена възможността синът им да стане донор и те се съгласили. Така, на 31 декември вечерта момчето е откарано в София в Университетската болница „Св. Екатерина", за да бъдат извършени трансплантациите, разказа за вестник „Борба" директорът на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" д-р Даниел Илиев.

За родителите на младежа Стефка и Иван Сапунджиеви и за по-големия му брат Светослав внезапната смърт на младежа е шокираща. Те недоумяват как е възможно един здрав мъж на 25 години да получи само за няколко часа два тежки мозъчни кръвоизлива, които да го убият. Приживе Сашо никога не е страдал от високо кръвно, не е имал и главоболие. Обяснението за близките е, че вероятно кръвоизливът може би е в резултат от някое силно емоционално преживяване.

„Сашо беше много чувствителен и не можеше да търпи неправдите в живота. Дразнеше се от всичко лошо и изживяваше несправедливостите много дълбоко. Бързо се палеше, но и бързо му минаваше", споделя майката Стефка.

Младият мъж много обичал българската история и природата. Това лято с приятели отишли на разходка в Стара планина и той взел със себе си Самарското знаме, което развял малко под връх Ботев.

Майката Стефка Сапунджиева разказва, че последните дни преди смъртта си Сашо не само многократно пускал есемеси за децата от „Българската Коледа", но и карал всичките си близки и приятели да сторят същото.

„Отделете по един лев, нищо не е. Но пък по този начин ще помогнете на едно дете", увещавал ги той.

Последните дни от живота на младия мъж с нищо не подсказвали за жестоката драма, която предстои да се разиграе навръх празниците. Сашо посрещнал Коледа със семейството си. Залепил си брада от памук, загърнал се с шала на любимия футболен отбор „Арсенал" и раздал подаръците на близките си. На 26 декември семейството отново в пълен състав пък празнувало именния ден на майка му.

Във фаталния ден 28 декември Александър Сапунджиев както обикновено тръгнал за работа. Преди това минал през близката църква. „Като че ли нещо го е тикало. Като тръгваше, ми се видя нещо тъжен, но не го попитах. А може би трябваше", с насълзени очи си спомня майката. Жената разказва, че около 1, 00 ч след полунощ телефонът й звъннал. Номерът бил на Сашо, но гласът не бил неговият, а на шефа му от фирмата.

„Сашо припадна и е в болницата. Елате там", казал мъжът. Когато родителите отишли посред нощ, лекарите от спешното казали, че синът им е получил мозъчен кръвоизлив и вече е преместен в реанимацията, където колегите се борят за живота му.

„В този момент все още не можех да осъзная това, което ми говореха. Аз продължавах да си мисля, че става въпрос за нещо дребно. Дори и когато ми казаха, че е в реанимация, си мислех повече дали детето ми няма да остане инвалид, а не за това дали ще оживее въобще", споделя Стефка Сапунджиева.

В 6 часа сутринта младежът получава втори масивен кръвоизлив, който се оказва фатален. Засегнати са дихателните и сърдечните центрове в мозъка. Това налага пациентът да бъде включен на командно дишане. Родителите и братът Светослав изпращат направените със скенер резултати на лекари в София. Специалистите обясняват, че действително положението е доста сериозно, но са имали и случаи, в които пациентите са оживявали. Те препоръчали още пет дни пациентът да бъде поддържан в това състояние и едва след това да се реши какво да се предприеме.
Виждайки безнадеждното състояние на 25-годишния мъж, лекарите във Велико Търново предложили на родителите му да дадат съгласие за донорство на част от органите. След като помислили, Сапунджиеви приели.

„Решихме, че по този начин, макар и мъртъв, чрез сърцето и другите си органи, които ще бъдат трансплантирани, нашето момче ще продължи да живее и ще помогне на други хора да живеят. Сашо много обичаше живота и хората и съм сигурен, че ако той самият можеше и трябваше да вземе решение, щеше да постъпи по същия начин", категоричен е бащата Иван.

След като дали съгласието си на 31 декември с реанимобил Александър Сапунджиев бил закаран в болницата „Св. Екатерина" в София. Три трансплантации с органите на Александър са извършени още в новогодишната нощ. Към 22 часа проф. Генчо Начев, директор на болница "Св. Екатерина", и екипът му започнали операция по присаждане на сърцето на Александър. Получила го 22-годишна студентка по право. Успешната трансплантация приключила призори на 1 януари. Черният дроб е присаден на 53-годишна жена във ВМА, която чакала за трансплантация две години. Операцията извършил доц. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна хирургия във ВМА. Двата бъбрека са присадени в болница "Лозенец" на 33-годишна жена в критично състояние и на 53-годишен мъж, който цели 8 години живеел на хемодиализа и очаквал донор. След 30 дни ще бъде ясно дали трансплантациите са успешни, но засега всички трансплантирани са в добро състояние. От Агенцията по трансплантации предложили на родителите да дадат съгласието си да бъдат взети и част от костите на сина им. Те обаче отказали.

„За сърцето и останалите три органа дадохме разрешение, защото това са жизнено важни органи, които няма как да бъдат заменени с изкуствени. Искането за костите обаче ни дойде като гръм. Ако ги вземат и тях, какво от момчето си ще получим ние. Ето защо отказахме. След този отказ връзката и доброто отношение изведнъж прекъснаха.

Не знаехме кой ще ни върне тялото. Телефоните в „Св. Екатерина" не отговаряха. Когато все пак успяхме да се свържем, от там ни казаха, че тялото трябва да бъде докарано с транспорт от ВМА. Накрая ни го докараха с линейка от Спешна помощ - София. При това гол, увит само в един найлон. Толкова ли не можеха да му облекат поне една пижама", негодуват родителите.

Те са недоволни и от Закона за трансплантациите, според който нямат право да научат нищо за хората, на които са били присадени органите на сина им.

„Подобни хуманни дейности не трябва да стават на тъмно. Ако имат повече информация в такива случаи, хората по-лесно ще помагат. А при една подобна неизвестност, както е сега, те се страхуват", твърди майката Стефка. Тя и съпругът й не крият желанието да се запознаят с хората, които Сашо е спасил с органите си. И се надяват, че един ден и това ще се случи.

С този случай донорите във Великотърновска област за годината станаха двама. През август 6-годишният Делян падна от стена на крепостта Царевец и почина във великотърновската болница. Родителите му дадоха съгласие детето да стане донор. Така сърцето, черният дроб и бъбреците му бяха трансплантирани на четирима души. Сърцето получи 9-годишно дете, а черния дроб - 17-годишно момиче от Сливен. На двама 40-годишни мъже бяха присадени бъбреците на Делян. Така и той помогна на четирима души да получат шанс за живот.

Със случая на 25-годишния Александър донорите у нас за 2009 г. станаха 11, а успешните трансплантации - 35, съобщиха от Министерството на здравеопазването. През 2008 г. са извършени 11 трансплантации на бъбрек, 9 на черен дроб и три на сърце.

По разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов Областната управа на Велико Търново ще поеме всички разходи по погребението. Областният управител на Велико Търново доц. Пенчо Пенчев се срещнал с родителите на починалото момче, пред които изразил своите и на премиера Бойко Борисов искрени съболезнования и благодарност за взетото в тежкия момент решение да дарят живот на други хора, съобщи правителствената информационна служба.