Така през месеците от октомври до декември хората ще взимат по-големи суми, но в началото на 2014 г. те ще трябва сами да декларират получените през тази година доходи и да си платят данъците, пише в. "Стандарт".

Например, ако човек всеки месец получава по 1000 лв. по граждански договор. За месеците от януари до септември той ползва 25% нормативно признати разходи и върху оставащата сума от 750 лв. работодателят му удържа 10% авансов данък или 75 лв. Така реално за първите девет месеца на година той е получавал по 925 лв. За последните три месеца от годната обаче същият човек ще получава пълната сума от 1000 лв. Но с подаване на годишната си данъчна декларация до 30 април 2014 г. той ще трябва да обяви целия си доход от 2013 г. и сам да внесе в хазната дължимия данък за месеците от октомври до декември. Така той ще трябва наведнъж да плати 225 лв. (3x75 лв.= 225 лв.).

Ако същите 1000 лв. през цялата 2013 г. се получават като авторски възнаграждения, човек ползва 40% нормативно признати разходи. Така за месеците от януари до септември след плащане на данъците му остават 940 лв. ( данъкът е 60 лв. - 10% върху 1000 лв. минус 40% нормативно признати разходи). През последното тримесечие обаче ще се получава чистата сума от 1000 лв. А през 2014 г. с подаване на годишната данъчна декларация ще трябва наведнъж да се платят 180 лв. данъци.

Същата схема важи и за доходите от наеми, които граждани получават от фирми. Ако хазяин е дал магазин или офис под наем на фирма, през последното тримесечие наемателят няма да удържа авансов данък. А през 2014 г. хазяинът ще трябва сам да сметне дължимия данък и да го внесе в хазната. Например, ако наемът е 1000 лв., хазяинът ползва 10% нормативно признати разходи и върху останалите 900 лв. дължи 10% данък. Така с подаване на годишната си данъчна декларация през 2014 г. ще трябва да плати данък от 270 лв. за месеците от октомври до декември (3x90 лв.=270 лв.).

Тези промени бяха направени от началото на 2013 г., за да се облекчи бизнесът. Фирмите внасят налозите върху възнагражденията извън работната заплата (като хонорари и граждански договори) на тримесечие - до края на месеца след всяко тримесечие. А за четвъртото тримесечие работодателите не удържат авансов данък върху доходите извън заплатата. Тази отговорност се прехвърля на самите работници и служители. Ако една фирма има 50 служители, работодателят няма да се занимава с плащането на авансовия им данък за последното тримесечие и ще спести парите за банков превод на налога. За сметка на това 50 души сами ще трябва да изчислят данъка си и да намерят време и начин да внесат налога в хазната.

Нови декларации за авансов данък върху доходите си подават от началото на тази година хората, които сами се осигуряват и плащат данъците си, като лекари, нотариуси и адвокати. Те подават декларации за авансовия данък върху доходите си на тримесечие - до 30 април (за доходите от първото тримесечие), до 31 юли (за второто тримесечие) и до 31 октомври (за третото тримесечие). За четвъртото тримесечие авансови вноски не се правят, а данъкът се плаща направо с подаване на годишната данъчна декларация в срок до 30 април 2014 г.

До 31 октомври хората, които сами се осигуряват, трябва да пуснат последната декларация образец 4001 за настоящата година и в нея да опишат всичките си доходи за периода юли - септември. С подаване на годишната си данъчна декларация през 2014 г. ще изчислят и внесат дължимия налог за последното тримесечие.