Нов образователен проект дава възможност да получим по атрактивен начин информация за най-известните ни туристически забележителности. Проектът „Виртуална България" е и още един начин за учениците да се запознаят с Перперикон, Татул, Царевец, Белоградчишките скали и още 150 обекта, като избягат от традиционните и непривлекателни енциклопедии и многотомни справочници. Сайтът е: https://bulgaria-vr.com/ и функционира от месец. Той е съвместна разработка на Министерството на образованието и науката, Книгоиздателска къща "Труд" и фирма "Сензор-С"ЕООД. До момента са вложени близо 1 млн. лева, като 1/3 от сумата е осигурена от министерството по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", заяви днес по време на официалното представяне на проекта министърът на образованието и науката Даниел Вълчев.

Образователният министър Даниел Вълчев представя проекта "Виртуална България". Снимка: Econ.bg

"Основната идея е да се популяризира страната ни и нейната историческа, географска и културна самобитност чрез съвременни визуални форми и 3D изображения", каза още министърът.

По проекта е работено над година и половина. До края на годината в него ще бъдат включени още 50 обекта, стана още ясно днес.

"Разработеният проект дава възможност на дамите най-накрая да надникнат зад вековните врати на Зографския манастир в Света гора" (където им е забранено да влизат физически - бел.ред.), посочи Даниел Вълчев.

Само с едно натискане на мишката читателят може да се пренесе за няколко секунди между Старинна Жеравна и Седемте рилски езера (но без езерото Байкал, както смятат тазгодишните зрелостници). И ако виртуалният туристически пътеводител не е задоволил напълно читателското любопитство, може да се "отскочи" до Боянската църква или да се почерпи от енергията на Рупите.

А това е само началото, обещават авторите на проекта. Към момента на сайта може да се види твърде малко информация за черноморските обекти. Има данни само за Несебър и Варна. В един бъдещ период няма да бъде нужно да се чете, а диктор ще разказва подробности за обектите от културно-историческата ни съкровищница. Помислено е също и за онези читатели, които не владеят родния ни език - част от текстовете са преведени на английски език.

На въпрос на Econ.bg дали разработеният проект няма да обезсмисли функцията на книгата и на енциклопедичната литература, образователният министър заяви, че е спокоен за бъдещето на хартиения носител, а и наблюденията му показват, че много от българите продължават да предпочитат книгата вместо интерактивните методи на Глобалната мрежа.