Въпросът за това защо държавата не изисква от Първа инвестиционна банка (ПИБ) да върне държавната помощ, която получи през лятото на миналата година, остава висящ. По време на днешният парламентарен контрол независимият депутат Велизар Енчев поиска отговор по този казус от финансовия министър Владислав Горанов.
„Частично съм задоволен от отговора на министър Горанов. Той внесе успокоение относно активите на ПИБ. Не получих обаче отговор на въпроса защо преди месец финансовият министър заяви, че банката е готова да върне 700 млн. лв. от получената държавна помощ, но той самият не иска да я вземе“, коментира пред Econ Велизар Енчев.
„Странно е вие да имате дълг към определено физическо или юридическо лице и съответното лице да не желае да получи това свое вземане. В същото време държавата преди две седмици изтегли дълг от 16 млрд. лв.“, каза още депутатът и припомни, че ПИБ дължи 1 млрд. лв.
Енчев заяви, че не е получил особено убедителен отговор на въпроса защо има зачерквания в документите, свързани с плана за пресктруктуриране на ПИБ. Според отговора на министъра това е решение на европейските структури, а не негово.
„Заедно с това не получих отговор на въпроса са това дали свързани лица са получавали големи заеми от банката. Финансовият министър посочи, че този въпрос не е в неговата компетенция, а може и да е прав“, каза още Велизар Енчев и припомни, че в своята реплика той заяви, че съгласно европейските директиви банкерите нямат право на отделен от банката бизнес и нямат право да вземат заеми от същата банка.
„В конкретния случай имам предвид, че членовете на управителния съвет на ПИБ са собственици на големи курортни селища, на ски писти и влекове. Това е противоречие с европейските правила за банкова дейност. Ето това са смущенията ми, които не бяха особено убедително обяснени от министъра. Генерално съм доволен от отговора за стабилността на тази банка, но детайлите също са важни“, коментира депутатът.
На въпрос защо за пореден път финансовият министър не посочи конкретна причина за това да не се изисква изплащане на задълженията от страна на ПИБ, Велизар Енчев заяви: „Ето това е големият въпрос. Мога само да гадая и да правя хипотези, но не смея да го правя, за да не внасям известен смут в системата. Имам всякакви съмнения и мислех, че министър Горанов ще ги разсее. Донякъде ги разсея, но не изцяло.“.
Независимият депутат съобщи, че в четвъртък (27 март) е внесъл в Народното събрание въпрос за заплатите на членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) и на квесторите в Корпоративна търговска банка (КТБ).
„Той беше качен на сайта на парламента, но преди малко бе написано, че не е в съответствие с правилника за работа на НС. Да, той не е в съответствие и още преди внасянето знаех това. Но го внесох, защото имам сигурна информация от бивши служители на Централната банка, за колосалната заплата на председателят Иван Искров и на членовете на Управителния съвет. Става дума за възнаграждения около 40 хил. лв. Също така важна е темата за заплатите на квесторите в КТБ, които също са доста сериозни“, обяснява Енчев.
Той заяви намеренията си през идната седмица да внеса предложение за промяна в Закона за БНБ, свързани с възнагражденията на членовете на УС на Централната банка. „Необходимо е членовете на НС да бъдат информирани за размера на възнагражданията на членовете на УС на БНБ. Подчертавам – не НС да ги определя, а да бъде информирано, тъй като банката се нарича национална, тя не е частна и ние трябва да знаем за размера на заплатите на нейните ръководители. Също трябва да знаем дали някои от членовете не са в конфликт на интереси“, казва Енчев.
„Според документите, с които разполагам от бивши служители на финансовата институция, заплатите на членовете на УС са се определяли пропорционално на тези на шефовете на търговските банки, които варирали точно между 40 и 50 хил. лв.“, допълни още той.
По отношение на очакванията му за действията на временните синдици, които от днес започнаха работа в КТБ, депутатът коментира: „Малко оперетна ми беше акцията, която днес наблюдавахме при влизането в КТБ на главния прокурор и на министъра на финансите. Тази акция ми се струва доста евтино упражнение. Тук трябват конкретни действия. Смятам, че мерките на парламента със синдиците са доста закъснели.“.
