Всеки десети българин влиза в графата „дълбока бедност“. Това означава, че тези хора са най-отдалечени от средната класа и доходът им е до 40% по-нисък, обяснява икономистът от Института по пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.
„В тази категория попадат предимно хора, които са в работоспособна възраст, но безработни. Работещите бедни са около 200 хиляди спрямо линията на бедността, но ако приложим тази "линия за дълбока бедност", те почти изчезват, т.е. само 2% от заетите са в дълбока бедност“, казва още той.
Ганев допълва, че доходът на попадащите в категорията „дълбока бедност“ се нарежда много под минималната заплата. Изследване на ИПИ показва, че за българите с основно образование вероятността да не успеят да си намерят работа и да изпаднат в бедност е голяма.
„Ако си с висше образование, дори по време на криза, успяваш да си намериш работа. Може би, не чак толкова високо платена, но все пак не си от лицата в риск от бедност“, казва Петър Ганев, цитиран от БНР.
„Често, когато говорим за бедност, дебатът се изчерпва със социалната политика и парите, с които разполага държавата, но всъщност факторите за съществуването на бедността и за нейното решаване са много по-дълбоки и са в рамките на образованието и реализацията на пазара на труда“, допълва икономистът.