Всеки пети българин пък попада в категорията "рискова бедност", т.е. получават до 60% от дохода, формиращ долната граница при средната класа, показва още изследването на ИПИ.

Най-ясно изразени риск от бедност се наблюдава при възрастните хора и многодетните семейства, живеещи предимно в гетата, показва още анализът. Така 68.1% от домакинствата с двама възрастни и повече от 3 деца попадат в тази категория. При семейства с 1 или две деца рискът е най-малък, но пък той рязко се увеличава за домакинства с един родител и особено, ако той е жена, обясни Ганев.

Относителният дял на бедните възрастни се увеличава след пенсиониране, сочат още данните на ИПИ. Единствено при хората под 60 години границите са изключително близки и в риск от бедност попадат малко над 19% и от двата пола. Сериозна разлика обаче има между мъже и жени от една и съща възрастова категория. При мъжете над 60 години рискът от бедност е 20%, докато при жените от същата категория той нараства до 29.6%, пише iNews.

При хората над 75% години разликата е още по-голяма. В тази категория 22.6% от мъжете попадат в рисковата група, докато жените са 35.9 на сто. "За да бъде решен този проблем, трябва да се провокират личните спестявания, по-дългото участие на пазара на труда и уеднаквяването на условията за пенсиониране между мъжете и жените", препоръчва Ганев.

Доста сериозна разлика при бедните има и в различните региони на страната. В София например едва 7% от населението попада в рискова бедност, докато в областите Видин, Сливен и Пазарджик то достига 40 на сто. В средата на таблицата пък се намират живеещите в регионите на Велико Търново, Добрич, Шумен, Плевен и Хасково, където в категорията рискова бедност попадат между 23 и 25% от населението.

За да се решат проблемите с риска от бедност в страната са необходими редица мерки, стана ясно от думите на икономистите Петър Ганев и Явор Алексиев. При по-младите и децата държавата трябва да предприеме действия за свиване на дела на хората със средно образование и придобиването на квалификация. От друга страна обаче трябва да бъдат създавани и работни места, за да могат тези младежи да се насочат към пазара на труда, стана ясно от думите на Ганев. Паралелно социалните плащания трябва да бъдат под условие, т.е. родителите да получават средства, ако децата ходят на училище и постигат определени резултати.