Всеки четвърти българин е бил в риск от бедност или социално изключване през 2018 г., което поставя страната в "челната" тройка в Европейския съюз по този показател. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

В най-висок риск от бедност през 2018 г. са гражданите на Гърция (33% от тях), следвани от румънците (30 на сто) и българите (28%). Риск от бедност или социално изключване означава, че е налице поне едно от следните три условия: риск от бедност след социални прехвърляния (бедност на доходите); сериозни материални лишения; живот в домакинство с много ниско ниво на заетост.

Най-нисък риск от бедност или социално изключване е регистриран в Чехия - за 11% от гражданите ѝ и едва 4% от европейските граждани, които живеят в страната. В Полша пък е регистриран най-нисък риск за гражданите на страни извън ЕС, които пребивават на територията ѝ - 18%, като показателят е почти равен на този за риска пред собствените ѝ граждани, който е 20%.

За България липсват данни за гражданите на ЕС, а по отношение на гражданите на трети страни нивата са близки до средните за ЕС (45%). Малко над 40% от гражданите на трети страни, пребиваващи в България, са били в риск от бедност или социално изключване през 2018 г.

Сред страните-членки процентът на риск от бедност или социално изключване, регистриран за граждани извън ЕС, е най-висок в Гърция - 58%, следван от Швеция и Испания с по 56%, Белгия - 51%, и Хърватия и Франция с по 50%. За чуждите граждани на ЕС процентът е най-висок в Гърция (47%), Испания (45%) и Италия (40%), но за някои страни липсват данни.

Същевременно Евростат оповести и данни за домакинствата, според които през 2018 г. 35% от гражданите на трети страни живеят в пренаселени домакинства. За чуждестранните гражданите на ЕС (такива, които пребивават в друга държава от общността) този процент в 20, а за гражданите на националните държави - 17. Коефициентът на пренаселеност се определя въз основа на броя стаи в едно домакинство, размера на домакинството, семейното положение и възрастта на членовете му.

По този показател България е лидер по отношение на гражданите на трети страни - 60% от чужденците от трети страни живеят в пренаселени домакинства.Следват Хърватия (59%), Полша (56 %), Гърция (55%) и Италия (54%). Най-ниските нива са в Малта (8%) и Кипър (5%).

И в този случай за България липсват данни за чуждестранните граждани от страни от ЕС. Тук най-високите нива са в Гърция и Италия - по 45%, докато в Малта броят на европейски граждани, живеещи в пренаселени домакинства е незначителен през 2018 г.

Коефициентът по отношение на собствените граждани е най-висок в Румъния (47%) и България, където 44% от гражданите живеят в пренаселени домакинства. Най-ниските нива са в Кипър (2%), и Ирландия - едва 1 на сто.