Половината от българското вино се продава в чужбина. Основните пазари са Русия, Полша, Чехия, Великобритания и Германия, заяви председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Радослав Радев.

Според Радев трябва да се работи активно за оптимизиране на продажбите на тези пазари и най-вече за пробив в по-високи ценови сегменти. Друга важна задача е да се осигури
трайното си присъствие в САЩ, Канада, Китай, Япония, където до момента продажбите са спорадични.

Радев уточни, че все още не може да каже точни числа за продажбите, тъй като годината все още не е свършила, а по-голямата част от сделките в бранша се извършвали през последното тримесечие.

По думите му чуждестранните вина заемат около 12-13% дял от българския пазар. По думите му все по-често чуждите вина се търсели в ресторантите. Това обаче трябвало да се разглежда и като елемент на повишаващата се винена култура на българина.

Според него по-слаба реколта от грозде тази есен се дължи на неблагоприятните климатични условия през годината. По прогнозни данни, набраните количества грозде са около 200 000 тона. Той обаче отбеляза, че въпреки по-скъпата суровина, не се очаква крайната цена на виното да се вдигне, тъй като производителите имат запаси от предишни години. 

По думите му фактът, че всяка година се появяват десетина нови винарски изби, показва, че браншът е привлекателен за инвестиции и съществуват добри перспективи за връщане на вложените средства.

Радев отчете, че експанзията на модерната търговия (хипермаркети и супермаркети) е фактор, който много силно влияе на винопроизводството през последните години. Почти 80% от виното в света се продава в търговските вериги.

По думите му виното от продукт на лукса се превръща в елемент от всекидневния хранителен режим. Това налагало ориентацията към производството на "по-лесни" вина - с по-ниско алкохолно съдържание, по-плодови, неотлежали.

Той отчете, че повече се търсят вина от по-ниските ценови сегменти, информира БТА. По отношение на сортовете, определено има интерес към нетрадиционни за България сортове, засадени у нас през последните години.

„При положение, че големите винени брандове продават вече по 120-130 милиона бутилки годишно, едва ли можем да говорим за регионалност и местни специфики. Но пък всяка такава тенденция води и до движения в обратна посока - ренесанс на малките изби, развитие на винения туризъм, налагане на нови региони“, каза Радев.

Според него и двете тенденции ще продължат да се развиват паралелно, тъй като те са насочени към различен тип потребители.