Усещането за негативно въздействие на икономическата криза върху домакинствата в България намалява. Броят на анкетираните, които заявяват, че са засегнати от кризата спада до 19% през септември при над 24% през февруари. Забелязва се и спад в негативните оценки за общото икономическо положение в страната.

В същото време делът на домакинствата, които заради финансови затруднения и намалени доходи са принудени да ограничат разходите си за основни храни и потреблението на медицински и образователни услуги, остава непроменен на относително високи равнища.

Това показват предварителните анализи на данните от национално представително проучване на домакинствата в страната, осъществено съвместно от Институт "Отворено общество" - София и Световната банка.

Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Близо 8% от анкетираните заявяват, че пропускат хранения през деня, докато при най-бедната една пета от домакинствата този процент достига 17.

Трябва да сме много внимателни в оптимизма си за излизане от кризата. Сигналите, които постъпват от икономиката като цяло и от домакинствата, са все още колебливи, коментира Боян Захариев, програмен директор в "Отворено общество". Според него при тълкуването на данните трябва да се отчете и сезонният фактор, който в България е значим.

Сезонният ръст е преустановил спада в средните доходи, което се потвърждава както от субективните преценки на домакинствата, така и от сравнението на доходите посочени през септември с тези посочени 6 месеца по-рано. Забелязва се и лек спад в безработицата, поясни още Захариев.

Данните от изследването показват, че броят на анкетираните, които се оплакват от намаляване на заплатите е спаднал с една трета. Също с толкова се е увеличил делът на тези, които са успели да си намерят работа. Всеки трети от безработните, търсещи работа през февруари, е успял да си намери такава до септември. В същото време една десета от заетите през февруари са се оказали без работа половин година по-късно. 

Негативните ефекти на кризата мигрират от едни сектори на икономиката към други. Забелязва се влошаване на състоянието на заетите в търговията, докато в същото време данните показват подобряване на състоянието на заетите в транспорта и преработващата индустрия. В строителството почти няма промяна. Като цяло заетите в частния сектор продължават да бъдат относително по-силно засегнати от кризата, отколкото тези в публичния сектор.

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище. През септември 21.4% от населението са в риск от бедност според дефиницията на Евростат при 21.1% през февруари.

Проучването на ефектите на икономическата криза върху българските домакинства се осъществява съвместно от ИОО-София и Световната банка и се базира на интервюта с членове на представителна за страната извадка от 2400 домакинства. Първият етап от проучването беше осъществен в периода февруари-март 2010 година, а вторият през септември-октомври. Предварителният анализ на данните е осъществен от екип на Институт „Отворено общество".